Кога започва възпитанието
Когато бебето е вече на път, развълнуваните мама и татко (особено ако им е първо бебе) започват трескаво да търсят и четат всякакви книги и статии за отглеждане на деца. Започват дълги разговори с лели и братовчедки, които охотно разказват как ТЕ са отгледали децата си. През какви перипетии са минали, какви капани крие сложната дейност, наречена „отглеждане на дете“.
Информация можете да откриете буквално за всичко – на каква музика да приспивате бебето, добре ли е да има режим на хранене, какво да правите, когато почнат да му никнат зъби, какво да давате при колики, кои колички са най-удобни, как да закалявате бебето, каква да е ролята на баба и дядо, на каква възраст може да пътува със самолет, коя разлика между децата е най-добра, как да го подстригвате, без да го стресирате…
И сякаш, след като детето вече проходи и проговори, интересът към него се стопява. То тръгва на детска градина, облича се самó, храни се самó… и мама и татко вече не са му нужни, освен като източник на храна, дрехи и играчки. Сякаш очакваме оттук нататък нещата да се развиват естествено от самосебе си, с минимална намеса от наша страна. Не ни остава друго, освен да чукаме на дърво, ако всичко върви наред, или да вдигаме отчаяно рамене – „Какво да го правя, не знам!“
Отглеждане или възпитание?
Всъщност, между „отглеждането“ и „възпитанието“ има разстояние горе-долу колкото от тук до Луната. Защото домати, тиквички и магданоз също се „отглеждат“. И за тях са нужни грижи, и там си има тънкости. Но в момента, който ги откъснем, отглеждането приключва. Докато при децата ни тепърва започва.
Много модерни школи по възпитание има сега, много модели – къде по-успешни, къде по-малко. Успешните ги обединява едно – родителите съзнателно и целенасочено подпомагат изграждането на добри навици и правилна ценностна система у децата си. Не оставят нещата на „естествения им ход“.
„По пантофи“ ви предлага „синтезираната мъдрост“ на няколко поколения педагози и психолози. Какви навици да изграждаме в децата си, ако искаме не просто да „успеят“ в живота, но да станат добри хора, да бъдат щастливи.