Разговор с богослова Митко Димитров
Европа е създадена и все още е такава каквато е именно поради Христос и християнското богословие. А в частност християнската етика е формирала Европа в нейната културна среда и форма.
Светът познава различни кодекси по етика. Това са кодове на поведение, на мислене и на съобщаване между хората и между народите. И няма специалист по етика, който да не знае, че Библията е царицата на етиката в нашия свят.
Сърцевината на библейската етика е Синайският закон. Той представлява Десетте заповеди или Десетте слова, които задават смисъла на всеки човешки живот, понеже Законът е универсален по природа. С него човек разбира каква е Божията воля и как се живее тя. Всъщност със Синай започва високата култура на човечеството.
От друга страна, Христос е единственият, който може да конкурира Божият закон. На практика Той заимства от Стария Завет и го влага в най-дълбоката същност на Новия Завет. Използва собствената си понятийност и я развива като Богочовек. Неговата етика няма как да се надгради. Тя не може да стане по-добра. Може само да се разрушава, както се случва и се е случвало преди.
Така че на ниво наука Синайският закон и Христос вървят паралелно, но учените предпочитат Христос, защото по-лесно се диалогизира с човек, отколкото със закон.
Златното правило: Прави с любов
Златното правило стига до нас чрез последната редакция на Христос.
Интересно е, че Христос не го нарича правило. И освен това, по-наблюдателните ще забележат, че го срещаме в два варианта.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
Лука 6:312
И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
Матей 7:12
Златното правило има и своя сребърна версия преди Христос. Тя ни казва: Не прави!
От гледна точка на правото негативната форма ограничава. Докато позитивната форма отваря ножицата на смислите. Защото всяко нещо, което е в рамката на правилото, трябва да се добави. Човешката воля е извикана от Христос,за да упражни едно творческо отношение и подреждане на целия живот. Сами трябва да намерим място на всичко и всеки в рамката на правилото. Как?
Първо, Исус апелира Законът да се тълкува през любовта – Обичай Бога и Обичай ближния. А после формулира правилото: Прави с любов! И Неговото тълкуване е силно с факта, че то е биологично тълкуване. Защото Той го живее.
А днес известният невролог, психолог и психиатър Габор Мате проповядва, че златното правило е записано в мозъчните вериги. То е част от нашето естество.
Изходното понятие „добре“
Единствено христологията ми е над християнската етика в душата. Но и самата христология по същество е етика. И докато си четях Новия Завет открих понятие, от което тя произхожда, а не съм го срещал в нито една книга. Изходното понятие е добре. Например Павел казва: Добре е да на ядеш месо. Добре е, но по отношение на какво? Значи, трябва да знаеш що е добро. Защото в самата основа на етиката са двете понятия добро и зло.
Скритият дебат за злото
Като човек на етиката мога да кажа, че най-много проблеми имаме с понятието зло. Що е то? По въпроса има потоп от мнения. И съгласието идва едва на експертно ниво, че злото предполага конфликт там някъде. И Библията ситуира този конфликт в Битие, 3 глава – грехопадението на човека.
Дебатът за злото съществува на философска основа, но си остава прикрит. Понеже ни напомня за смъртта. Защото в широкото синонимно гнездо на злото, смъртта е последната дума на неговото обяснение – последицата от злото. Обаче злото не може да спаси себе си. То може да отваря само дебати за своята природа. Неговите изследователи са стигнали до консенсус относно две неща: първо, злото няма своя форма, то е извратено добро. И второ, злото не стои мирно. То воюва с Бога и човека. И даже не може да схване, че воюва против себе си. А финалът е един кръст. И точка.
В живота всичко е Божествена среща и диалог. Не са само твоите усилия. Трябва ти една капчица отгоре, която да прелее твоето в изискваното. Божественото в човешкото.