„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.“
Десетте заповеди са дадени от Бога на народа на Израил на два скрижала. Единият съдържа заповедите от първата до четвъртата, а другият – от петата до десетата. Първите четири заповеди са конструирани в две части: едната ни казва важни неща за Бога, а другата част – как да градим отношения с Него. Останалите шест заповеди регламентират отношенията между хората и имат друга риторично-литературна структура.
Втората част изглежда по-ясна и по-очевидна. Исус я обобщава с познати думи: „Да обичаш ближния както себе си“. И кой може да бъде по-близо до теб от твоите родители. Особено в началото на живота. Още в утробата бебето е свързано с майката не само физически, но и психологически. И освен това, то чува и гласът на бащата. Майката и бащата – това е целият свят на детето.
Петата заповед регулира отношенията между родители и деца:
„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.“
Звучи просто. Но в живота невинаги е лесно.
Какво значи да почиташ, когато родителят е труден? Или е бил насилник?
Понякога най-простите думи носят най-тежкото предизвикателство.
Какво означава “почитай”?
Да видим как петата заповед е развита в примерните казуси – т.нар. казуистични закони на Стария Завет.
Ето няколко важни препратки:
Изход 21:15 – „Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви“.
Изход 21:17 – „Който злослови баща си или майка си, да бъде умъртвен“.
Това са углавните дела. От тук става ясно, че Библията не учи, че трябва да се подчиняваш на всяко желание на родителите си. Но в древния Израил физическото и вербалното насилие – да удариш и да злословиш майка си и баща си – се счита за престъпление.
Тези казуистични текстове показват как Петата заповед не е останала само като принцип, а е получила юридически санкции – смъртно наказание при крайно нарушаване на почитта към родителите.
Разбира се, не всичко е черно-бяло. Ако се скарате и си говорите на висок тон – престъпление ли е?
„Ако някой има упорит и непокорен син, който не слуша гласа на баща си и гласа на майка си и, макар и наказван от тях, не ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портите на неговото място; и да кажат на старейшините на града му: „този наш син е упорит и непокорен; не слуша гласа ни; прахосник е и пияница“. Тогава всички мъже от града му да го замерят с камъни, и да умре; и тъй изтреби злото измежду себе си, и всички израилтяни ще чуят и ще се убоят“ (Второзаконие 21:18–21).
Тук е портретът на син, който е физически насилник, пияница и прахосник.
Забележете, че ние си мислим, че заповедта нарежда едва ли не на малките деца да уважават родителите си. Но текстовете говорят за зрял човек, който се е пропил и пилее пари. И това не е всичко. Той направо издевателства над своите родители. И ако те нямат сили вече да живеят, тогава имат право да отидат на такива крути мерки: да заведат дело срещу сина си.
Тук не може да се говори за донос или за някаква манипулация. Ей така някой да донесе на съда, че е видял някаква сцена през оградата! Законът не работи така. Защото единствено родителите на насилника имат право да поискат смъртна присъда.
Законът е балансиран. Нужни са не просто двама свидетели, но и конкретно тези свидетели трябва да бъдат двамата родители на обвиняемия. Самите родители трябва да осъдят сина си. Наказанието е смърт чрез убиване с камъни, което изпълняват всички мъже от града или селото.
Петата заповед – в интерпретацията на Исус
Исус също има отношение към петата заповед. Въпросите, които повдига в Проповедта на планината и до днес са най-актуалните казуси на християнската етика. Един от тях е свързан с грижата към родителите и начините, които са изнамерили да я избегнат. Значи всяко време си има своите нехранимайковци!
Казусът с родителите е отразен в евангелията от Марк и Матей (Марк 7:9–13; Мат. 15:3–6).
Ето и детайлите: между Исус и фарисеите тече дискусия за миенето на ръце и съдове.
Фарисеите нападат:
– Защо твоите ученици не пазят преданията?
Исус ги конфронтира:
– А защо вие нарушавате Божията заповед, заради вашето предание?
За да разберем спора, имаме нужда от малко културни настройки. Според фарисейската традиция синът има следните задължения към баща си:
– да го храни и да го пои;
– да му дава долни и връхни дрехи;
– да го извежда и да го извежда;
– и да измива лицето му, ръцете и нозете му.
Какво е това? Разбира се тук става дума за материално обезпечаване. При отсъствие на социална система, това е било свещено задължение на сина. А да го извежда и завежда, както и измиването – това пък е грижата за възрастния човек.
От друга страна, задълженията на бащата към сина са:
– да го посвети на Бога, ако е първороден;
– да го научи на Тората;
– да го научи на занаят;
– да го ожени.
Вратичка в закона
Ето така фарисеите са разбирали петата заповед. Това е и разбирането на Исус. Затова Той критикува обходните пътища, които хората изнамират, за да не пазят заповедта. Например ето тази вратичка в закона: Ако някой каже за своето имущество „корбан“ – тоест „посветено на Бога“ – това вече не може да се ползва за родителите му. Изглежда благочестиво, нали? Дарение за храма! Но в действителност е лукав начин да загърбиш майка си и баща си. Исус ги изобличава: „Вие добре отменяте Божията заповед, за да опазите преданието си… Така със своето предание, унищожавате Божието слово“ (Марк 7:9,13).
Ето така стои въпросът за отношенията на възрастни родители с големи деца. А как е с малките деца?
За родители с малки деца
„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е справедливо.„Почитай баща си и майка си“ – това е първата заповед с обещание – „за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.“ И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне“ (Ефесяни 6:1–4).
Очевидно тази заповед е двупосочна улица. Изисква го справедливостта. И ние, възрастните, не бива да забравяме това, че всяко дете има силно развито чувство за справедливост.
Ако сме справедливи: ние учим, затова изискваме.
Не можем да изискваме от тях, без да сме ги научили.
Изоставените родители – язвата на модерното общество
Когато гледаме на Петата заповед през очите на времето, виждаме кратко и ясно послание: В онези времена синът е бил основният източник на материална грижа за баща си и майка си в старостта им. Това е включвало храна, подслон, помощ при болести, социална защита и грижа, съобразено с тяхната възраст и нужди. Законът гарантира достоен живот на възрастните и стабилност в обществото.
Днес много семейства са разпокъсани, родителите често живеят сами, а понякога децата са заети с кариера и лични предизвикателства. Затова и проблемът с изоставените родители е реален – липсата на грижа и внимание води до самота, стрес и социална изолация. Почитането на родителите днес не се изчерпва само с материали блага (пари), но включва време, внимание, подкрепа, емоционална близост и практическа помощ.
- Материална грижа: Осигуряване на достойни условия за живот, здравеопазване, финансова подкрепа, когато е нужно.
- Емоционална грижа: Редовни контакти, внимание към нуждите и желанията им, уважение към тяхната автономия.
- Справедлив баланс: Не само да даваме, но и да се учим да слушаме, да ценим, без да се чувстваме принудени – почитта е доброволна, но действителна.
Тези, които са ни дали живот, заслужават нашата грижа, особено когато са уязвими и сами. В това се крие сърцевината на Петата заповед: любов, грижа и човешко достойнство, които продължават да благославят и двете поколения. Да не заравяме, че това е първата заповед с обещание. Обещание за дълголетие.