По мотиви от Изход 14:15-31
Изход – евреите напускат Египет и стъпват на пътя на свободата. Дотук добре. Но все още не могат да отпразнуват свободата си. Защото фараонът се спуска след тях, в пристъп на разочарование, обида и лудост. Хората се боят, някои нападат Мойсей. А той се опитва да успокои всички:
– Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. Господ ще воюва за вас, а вие запазете спокойствие.
Това не значи да си вземат пуканки и да гледат как се давят бившите им господари. А да действат спокойно, без паника и в пълно доверие в Божията защита.
Защо крещиш към Мен?
Не е лесно на Мойсей да удържа израилевите множества в очакване на Бога.
Недисциплинирани и своеволни, те започват да буйстват и да сипят обвинения. Очакват, че
веднага ще паднат в ръцете на поробителите си и силните сърцераздирателни писъци и оплаквания пълнят въздуха. Чудният облачен стълб като по сигнал от Бога тръгва напред, но сега те се колебаят. Хрумва им, че това може да е знак за някакво голямо бедствие. Не ги ли доведе Бог до обратната страна на планината, откъдето няма изходен път? Така
Божият ангел им заприличва на предвестник на бедствие.
И Бог казва на Мойсей:
– Защо крещиш към Мен?
Във време на криза всички крещим на Бога. Така и те. Господ иска да им каже, че те имат всичко необходимо, за да действат. Не са нужни паник-атаки и няма защо да се чувстват в беда. Защото Бог все още е с тях, както е обещал. И ще направи, както е казал. Защо крещят? Може просто да се обърнат към Него за инструкции. И Той ги дава на Мойсей:
Кажи на израилтяните да вървят напред!
Божията стратегия
Народът е притиснат към морето. Няма накъде да мърда!
Но Бог не е в безизходица:
– А ти вдигни жезъла си и простри ръката си над морето и го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
После Бог извършва стратегическа маневра: облачният стълб, чрез който води израилтяните през пустинята сега се отстранява от авангарда и се появява отново зад тълпата бежанци. Тайнствена празнота разделя двата лагера, мракът функционира като бариера, която не позволява на египтяните в техните бойни колесници да се спуснат върху израилтяните и да ги избият.
„…и дойде между египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така че едните не се приближиха до другите през цялата нощ“ (Изход 14:20).
А когато нощният мрак пада, облачната стена се превръща за евреите в
силна светлина, която залива целия лагер като ден.
Морето отстъпва пред Бога
И чрез силен източен вятър Бог сякаш с ръка разделя морето.
Появява се път, суша. И народът тръгва по този път, където никой не е стъпвал, нито някога някой ще стъпи – нито преди, нито след.
„Така израилтяните влязоха сред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.“
Тогава фараонът и войската се втурват в морето с гръмка музика. Но Бог натиска спирачките.
„Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им и те се теглеха трудно.“
Египтяните са обзети от смущение и почуда. Сред бушуването на стихиите, в което чуват гласа на един разярен Бог, те се опитват да се върнат и избягат към брега. Но Мойсей протяга жезъла си и натрупаните води с плясък и рев се затварят, като погребват в дълбините си цялото фараоново войнство.
На зазоряване
Когато зората се пукна, тя разкри на израилевите множества всичко, което остана от всемогъщите им врагове – изхвърлени на брега трупове в ризници. Една единствена нощ донесе пълно избавление от най-ужасната опасност.
Това голямо безпомощно множество – необучени за война роби, жени, деца и добитък – с морето пред тях и преследвани от силната войска, виждат отворена сред водите пътека и враговете си надвити в момент на очакван триумф.
“Така в онзи ден Господ избави Израил от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и служителя Му Мойсей.”
Единствено Бог им носи това освобождение и сърцата им се обръщат към Него с благодарност и вяра.
Божият Дух почива върху Мойсей и той повежда народа в победна песен:
“Господ е сила моя, песен моя.
И стана ми Спасител!“
Така започва историята на Израил като народ.