Да срещнеш човека за теб

Любка Златева, спомени, трета част

Любка и Злати се запознават на църковна екскурзия. Младежи от цяла България се събират на Шипка. Злати отговаря за организацията. Много му се отдава тази работа – всичко точно, подредено и без грам паника.

На определен срок пасторите ги местят и пращат Димитър Стойчев от Толбухин в Габрово. Но по закон той трябва да получи благословията на градския съвет на партията. Така или иначе отказват да го регистрират: крака му, казват, да не стъпва там. Та после отиват в Стара Загора. Обаче габровските ергенаши вече са чули за дъщерята на новия пастор. Сред тях е и Злати. Изглежда, че Любка е знаменитост, преди да се яви на Шипка.

Запазената стая

И така, Злати ни разпределя. Отпраща хората по ред на номерата на горния етаж, където са наровете и те се качват един по един. А ние изморени, че беше дълъг преход, стоим с Еличка (Парушева) като забравени. И аз се притесних:
– Еличке, ами ние с теб не си чуваме имената. Къде ще ни слага?
Тревожим се, ама не знаем, че докторската стая е свободна. А там бели чаршафи, родопски одеяла и легла с пружини.
А Злати я пазел за нас. И накрая каза:
– Айде, вие двечките сте долу!
И ни заведе там. И като видяхме този лукс, с Еличка си глътнахме езиците.

И сега Злати си поставил за цел да ме наблюдава. А на сутринта всички на поляната за богослужение, а ние с Еличка на белите чаршафи сме се успали…
И после сме си говорили с него за това:
– О, аз знам къде съм ви сложил. Така че очаквах да поспите.
Така се запознахме със Злати…

Как да усетиш, че това е твоят човек?

Майка и татко много ми говореха, че трябва да цениш качествата, а не да се влюбиш във визията. И аз го видях Злати – организиран, стабилен, глупости не говори. А после по-бавен. Защото на моята перушанеста глава, ако се беше паднал още един перушан, представям си какво семейство щяхме да бъдем!
Така че Бог знае как да го направи!

И освен това много е важно мъжът да е милостив. Ето тая история много ми трогна сърцето:

Бяхме женени, все още младоженци. Може би на един месец да сме били. А там в Балкана гледат стада. И слагат солен камък, за да ближат овцете сол. И ние си легнахме, а овцете блеят. Пък аз и да блее овцата, няма да се сетя защо. А той лекичко стана, за да не ме събуди. Обаче аз го усетих. И да дойде, и да дойде… Няма го!
По едно време се върна измръзнал. И аз го питам:
– Къде беше? Притесних се!
– Абе мама е забравила да сложи на овцете вода!
А те като близали солта, ожаднели.
И сега къде е водата, къде е кладенецът? Във гората поне 15 минути на едната страна. И Злати взел кобилицата и двата медника и отишъл нагоре в гората, после слязъл надолу при изворчето, напълнил менците и обратно при овцете. После чакал да види дали ще им стигне водата. И едва като заспали, и той се прибра да си легне.
И аз си казах:
– Господи, какво си ми подарил!