На кафе и клюки

Думата „клюка“ има старославянски произход и дели общ корен с думата „кука“. Според тълковния речник, клюка е разпространяване на информация за някого (незадължително вярна), която го злепоставя. Клюката винаги е била натоварена отрицателен смисъл и отношението към нея е било осъдително. През Средновековието дори са подлагали на мъчения на жени, уличени в сплетничество, и са им слагали „маски на позора“, които им пречат да говорят. Библията също изрича категорични осъдителни думи срещу сплетниците и клеветниците.

И все пак… и все пак, всички клюкарстваме, и обичаме да клюкарстваме. Едни повече, други по-малко, но невинни няма. Всеки човек поне веднъж в живота си е изпадал в ситуация да обсъжда друг човек в негово отсъствие. Обменяме клюки на работното място, в квартала, във входа на блока, в класа, сред приятели и роднини. Общоприето е да се смята, че това е „женско“ занимание и обикновено

карикатурите на тема „клюки“

изобразяват две жени седнали на чаша кафе, които се кискат и шепнат нещо на ухо. Но сериозните изследвания доказват, че това е стереотип, който не отговаря на истината – и мъже, и жени се отдават на клюкарстсване с еднаква наслада и еднакво често. Дори тийнейджърите са отявлени клюкари. Повечето училищни драми започват с разпространяване на клюки по адрес на някое момче или момиче.

Кое прави клюкарстването толкова сладко занимание? Според психолозите, това е усещането за удовлетворение, че някой друг, а не ние, се е провалил в нещо. Винаги е приятно да потвърдиш пред себе си и останалите, че си по-добър.

Клюката създава усещане за превъзходство

над нейния обект. Клюкарстваме по същата причина, по която обичаме да слушаме и гледаме лоши новини – за да се убедим, че „има и по-зле от нас“. Дълбоко на дъното на всички причини стои разбира се егото.

Клюките, за съжаление, не се ограничават само до личните отношения. Медийните и обществени клюки са епидемия. Ровенето в мръсното бельо на известни личности е източник на наслада за милиони (и на добри доходи за хиляди). Разпространяването на слухове (обикновено лъжливи или полуистини) не просто е съсипало репутацията на невинни хора, но ако е било насочено срещу обществени фигури, е създало истински обществени кризи.

И все пак, има хора, които твърдят, че клюката не е непременно нещо лошо – че тя обръща вниманието към проблеми, че е израз на загриженост и емпатия, че е полезна за „изпускане на пáрата“… Какво да кажем за… клюките?