В малка работилница, сгушена в сърцето на вечността, Бог стоеше до масивен дърводелски тезгях. С ръце от хилядолетия мъдрост и търпение, Той изработваше нов инструмент — живота на един човек.
Първоначално това бе само сурово дърво, грубо и непригледно. Но в очите на Бога всяко дърво носи своя скрита мелодия. Внимателно с нежен жест, Той взе длето и издълба първия контур. Всяка белязка по повърхността бе като миг от живота — леки изпитания или болезнени удари. Но Бог знаеше как точно да борави с дървото, за да разкрие вътрешната му красота.
Той работеше дълго, като понякога оставяше инструмента встрани, за да може дървото да „отлежи“, да се нагоди към новата си форма. Понякога човекът усещаше това като забавяне, сякаш животът му е спрял, но Бог знаеше, че така му дава време да укрепне.
После дойде моментът за струните. Те бяха нежни, но същевременно здрави — като обстоятелствата и решенията, които човекът щеше да среща по пътя си. Бог ги опъна с точно толкова напрежение, колкото бе нужно за перфектен тон, но внимателна да не се скъсат. Всяка струна бе свързана с аспект на характера — търпение, вяра, доброта, смирение. Те резонираха в хармония, но само когато бяха настроени правилно.
Когато инструментът бе почти готов, Бог не бързаше да го остави в света. Застана пред него, взе лъка и започна да свири. Звукът бе тих и някак плах в началото, но с всяко движение ставаше по-дълбок и чист. Понякога струните издаваха скърцащ тон — миг на слабост или съмнение. Бог не се гневеше, а продължаваше да свири с търпение и любов. Той знаеше, че човекът, като всяко творение, се учи и развива с времето.
Всяко движение на лъка беше момент от живота — радост, тъга, изпитание. И с всяка нота душата на човека резонираше все по-съвършено. Бог не бързаше; Той знаеше, че съвършенството идва не с времето, а с постоянството.
Накрая, Той спря, доволен от инструмента, който бе създал. Човекът беше готов да изпълни своята мелодия в света. Бог сложи инструмента на рамото му, прошепна му да не се страхува от грешките, защото те само ще го направят по-силен и по-мъдър.
И когато човекът взе лъка и засвири сам, Бог с радост наблюдаваше отстрани. Музиката му вече не бе просто звуци — тя бе израз на цялото му съществуване.
Апелът на един лютиер
Емануил Марков е интересна личност, която вече сме канили в студиото на Радио 3:16. Но той не е само един лютиер, а духовен човек, който желае да бъде полезен на другите с онова, което може да им сподели. А той може да споделя, защото го е научил сам. С много труд и постоянство. От Библията, която според него дава отговори на всички важни въпроси в нашия живот. Дори на онези трудните.
В предаването „Вярата днес“ Емо Марков ни представя поредицата на Хоуп Ченъл България – „Писмо на надежда“. И апелира: Дайте втори шанс на Бога! Какво означава това, чуйте в предаването и не пропускайте да гледате или слушате поредицата, която започва на 18 септември, 2024.