Анонс към нещо любопитно…
Неделята агонизира в тежка атмосфера. Двама мъже, изтощени и мълчаливи, се прибират вкъщи. Пасхата завършва с горчив провал. Те все още мислят за бруталната смърт на своя Приятел. Исус е убит под натиска на свещениците с екзекуция, която се прилага спрямо най-долните криминални типове. Несъмнено мечтата им е била само илюзия и заблуда. Налага се да оцелеят в един свят, празен, както преди. Те вече нямат бъдеще. Не бързат, защото няма къде да стигнат… Времето притежава ужасна ерозия. Три дни са достатъчни, за да сринат сигурността и убежденията на тези мъже на вярата. Изчезването на тялото и невероятната хипотеза на чудото само увеличават болката им.
Междувременно на пътя се появява трета сянка. Един самотен Пътник ги застига с въпрос: „За какво разисквате, докато вървите?“ А те са натрупали много за разказване. Той им говори и пали сърцата им. Вече са на прага на техния дом и Непознатият се приготвя да продължи нататък. Но Неговите спътници не искат да Го пуснат: „Молим Те, не си отивай! Много е късно. Остани с нас и тази нощ. И ни говори още…”
Дали се плашат, че ако си отиде, всичко ще стане, както преди? Или се страхуват да останат сами, изправени пред нощта на собствените си съмнения? Сякаш поканата е очаквана. Странникът приема и влиза при тях. Тогава Той взема хляб, благославя го и започва да го раздава…