Големи събития през Развитото Средновековие

Средновековна Европа е сцена на няколко големи движения, които се появяват в рамките на три века, и които са свързани по много начини с едно развитие и промяна на континента.

Кръстоносните походи

Първото движение са кръстоносните походи, извършени от католическата църква срещу сарацините в светите земи. Кръстоносните походи са комбинация между свещена война и религиозно поклонничество. Предлагат на участниците в тях слава и парична награда от военните завоевания, съчетани с духовните предимства на гарантиран вход в рая.

Предвид историята на съвременния 21 век, иронията на кръстоносните походи е прекалено очевидна, за да бъде пропусната. Средновековната католическа църква изобретява понятието свещена война и идеята за влизане в рая, като награда за участието в това начинание. Също така е иронично, че първо използват това понятие във войната срещу исляма.

Целта на тези кръстоносни походи е да се смачкавсяко движение, което представлява сериозна заплаха за господството на Рим и да се установи присъствието на папата в колкото се може повече части на континента. Завладяването на Ерусалим, Сирия и Палестина са опити за откъсването на тези области от ислямски контрол и унищожаването на надвисналата опасност от исляма. Албигойските кръстоносни походи са подобни и също са мотивирани от подобна цел – унищожаването на опозицията срещу папата в южна Франция.

Управление на Капетингите и обединението на Франция

Друго значително развитие през Средновековието е управлението на Капетингите във Франция и тяхното обединяващо влияние върху държавата. Династията на Капетингите заема трона почти през цялото Средновековие, от 987 до 1328 г. Капетингите сменя Каролингите през 987 г., но се възкачват на трона при една изключително разединена държава със слаба кралска власт. Повечето от благородниците отказват да отдадат почит на трона и поддържат областите си независими, като ограничават реалната територия на френската корона до малка част около Париж наречена Ил дьо Франс. Чак при управлението на Луи VI, Капетингите имат успех в установяването на кралската си власт над Франция, но Филип II Август е този, който прави най-много, за да утвърди контрола на Капетингите над Франция.

Филип изобщо не е подходящ за военачалник. Като невротик и хипохондрик, той предпочита администрацията пред войната в епоха, когато войната е задължителна част от кралския живот. Но той има няколко предимства – много е търпелив и страшно интелигентен, и получава контрол над Франция чрез стратегическа гениалност.

Първо, той използва силите си на монарх, за да лиши крал Джон от Англия от много от наследените континентални имоти, като Нормандия, Анжу, Бретан и други територии. Също така е и отчасти причина за утвърждаването на контрола на Капетингите над южна Франция, като използва сина си, бъдещият Луи VII, за да участва в Албигойските кръстоносни походи, започнати от папството. И по този начин, принуждава южна Франция да се подчини на господството на Капетингите, когато нещата около кръстоносните походи се успокояват. Управлението на Филип над Франция като кралство променя курса на историята ѝ, като това ясно показва факта, че френските крале са равни на всеки друг монарх в Европа.

Нормандското нашествие

Друга забележителна част от средновековната история е нормандското нашествие в Англия през 1066 г., което напълно променя курса на британската история. Нормандия е територия на френската корона и нейният херцог става васал на френския крал. През 1066 г. англо-саксонският крал на Англия, Едуард Изповедник, умира бездетен. Вилхелм Завоевателят, херцог на Нормандия, и Харалд Хардрада, крал на Норвегия, заявяват, че имат претенции за трона. Норвежците нахлуват в Англия първи, но са победени от англо-саксонските армии в битката при Стамфорд бридж през 1066 г., но по този начин правят услуга на Вилхелм като отслабват значително саксонските армии.

Когато Вилхелм пристига, успява да победи англо-саксонците в битката при Хейстингс през 1066 г. и изявява претенции за трона на Англия. Това усложнява отношенията между Англия и Франция, защото Вилхелм Завоевателят е крал на Англия и следователно е равен на френския крал, но също така е херцог на Нормандия и васал на краля. Нормандското нашествие променя историята на Англия драстично. До този момент, Англия се намира в сферата на влияние на владетелите от района на скандинавското Северно море, но с нормандското нашествие тя е въвлечена в близки и сложни отношения с Франция и останалата част от Европа, като по този начин папското господство се укрепва над тази територия.

В допълнение към това, когато херцозите на Нормандия стават крале на Англия и владетели на Анжуйската империя през 1150 г., това им дава предимство над френските крале и ги прави заплаха за трона на Франция.

Магна Харта

Друго важно историческо събитие през Зрялото Средновековие е подписването на Магна Харта през 1215 г. по време на неумелото царуване на крал Джон I. Джон е слаб монарх с лош характер и се забърква в много неловки ситуации. През 1204 г.Филип II от Капетингите във Франция използва властта си на феодален владетел. Джон е херцог на Нормандия и като такъв, е поданик на краля на Франция. Филип вика крал Джон от Англия във Франция. Но Джон е замесен в спор относно архиепископа на Кентърбъри и не успява да се яви пред Филип. В резултат, Филип II конфискува континенталните територии на Англия, лишавайки монархията и благородниците от много от техните територии в Нормандия, Бретан, Анжу и други места.

Междувременно цялото внимание на Джон е фокусирано над спора му с папа Инокентий III за духовната власт над неговата държава. Папата настоява за правото да посочи архиепископ на Кентърбъри. Но да позволи това, за Джон означава да се лиши от власт над собствената си държава,от която той не е готов да се откаже. След значителна борба за власт, Джон отказва да се поддаде на изискванията на папата. Като резултат Англия е поставена под папска забрана. Джон, който се подава на напрежението, най-накрая се съгласява с изискванията на папата. Той буквално поставя короната си в краката на Пандулф, пратеника на папата, като знак на смирено подчинение към властта му.

Тогава той се опитва да върне териториите си от Филип II, но е победен и в това начинание и губи континенталните си територии от френската корона. Към всички тези щети се добавя и унижението, когато благородниците му се обръщат срещу него и го принуждават да подпише Магна Харта през 1215 г. в Ранимийд. Това е документ, който осигурява гражданска и религиозна свобода, отслабва властта на короната над хората и отслабва властта на папата над короната.

Борбата за инвеститура (даване на пълномощия)

Последното голямо и противоречиво движение през Развитото Средновековие е борбата за инвеститура. Това е опитът на някои части на духовенството да освободят църквата от властта на светските управници. През 1075 г. папа Григорий VII забранява практикуването на инвеститура от светски управници из цяла Европа. Това е смел ход, който пренебрегва властта на монарсите на континента и опитва да постави властта на папата на едно ниво с тази на гражданските власти.

В отговор, император Хайнрих IV опитва да лиши Григорий VII от власт, но се проваля изцяло и това довежда до неочаквания ход на Григорий да го отлъчи от църквата, и да го детронира. Никой папа никога не се е осмелявал да отстрани някой монарх от властта му и след 4 век никой папа не се е осмелявал да отлъчи някой монарх от църквата. Григорий VII спокойно съветва поданиците на Хайнрих да се разбунтуват срещу него и да изберат друг император, което те правят зрелищно.

За да си спечели време, Хайнрих IV решава да се подчини на папата и по унизителен начин в замъка Каноса в северна Италия през 1077 г., той ходи бос в снега, носейки власеница, за да покаже разкаяние. Въпреки че Григорий VII подозира неискреност от страна на Хайнрих, му прощава и заповядва бунта да спре, но това остава безрезултатно. Борбата за инвеститура приключва наравно между папата и империята, в резултат на Вормския конкордат през 1122 г.

Една от най-удивителните особености през Средновековието е влиянието на папата над религиозните и политически въпроси на континента. Всеки монарх от Филип II от Франция до Хайнрих IV от Свещената Римска империя и всички други между тях отдават почит на папата в един или друг момент. Политическата сила на папата го прави важен съюзник във време, когато конфликтите са единственият начин за завоевание и точно тези фактори служат за утвърждаване на влиянието на папството, и вкореняват църковните суеверия в хората.

Въпреки всичко това, виждаме ясните знаци на движение за съпротива, проявяващи се из целия континент. В Италия, Франция и големите образователни институции, които са разпръснати из Европа, желанието за свобода от диктата на папата и нуждата от истината се зараждат и започват да се развиват в началото на Късното Средновековие.

Copy link
Powered by Social Snap