Съвместимост в брака – късмет или нещо друго?

Най-често като основание за развод в документите е записано „несъвместимост на характерите“. Под тази формулировка може да се крие какво ли не – от физически тормоз до изневяра или мързел. Понякога дори самите съпрузи не са сигурни какво точно имат предвид. Те просто вече не се обичат, не искат да живеят заедно, дразнят се взаимно, с две думи – „несъвместими“ са.

Какво представлява съвместимостта?

Много психолози смятат, че тя е едно от най-важните условия за стабилност и удовлетвореност в брака. Но въпреки популярното схващане, съвместимостта далеч не е само сексуална. Дори сексът е една от по-маловажните съставки на съпружеската съвместимост. По-важните са съвместимост на темпераментите, на характерите, на ценностите и представите за живота. Най-общо казано, експертите дефинират съвместимостта като „взаимно приемане на партньорите, основано на оптимално съчетание – сходство или допълване на ценностните ориентации, личностните и психофизиологичните особености“ (Петър Вълков, semeistvo.bg).

Несъвместимостта – обратно, е неспособност на двамата да се разберат един друг, да действат в синхрон; различие в психичните процеси и свойствата на личността.

Съвместимост на противоположностите или?

Едно от най-често срещаните твърдения е, че съвместими са противоположностите. Докато подобните се отблъскват. Това е вярно и не е вярно. Психолозите са формулирали следния закон на съвместимостта: „Вродените характеристики (темперамент, реактивност) в съвместимите двойки трябва да бъдат противоположни, а придобитите качества (характер, ценности, нагласи, интереси) трябва да бъдат подобни или сходни.“

С други думи казано, наистина е по-добре семейството да се състои от сангвиник и флегматик, но е добре, ако те изповядват една и съща религия, имат сходно възпитание, ценностна система и възгледи за живота. Защото голямата грешка, която двойките допускат, е да бъркат темперамент с характер – вродени с придобити качества. Да, темпераментът на човека личи още от раждането, дори от утробата, но характерът е плод на семейна среда, възпитание, обучение, волеви действия. Човек е безпомощен понякога срещу гените, затова е добре да се събере с партньор, чиито гени ще допълват неговите; но микросветът, в който всеки от тях живее, не бива да се различава фундаментално от света на другия.

Copy link
Powered by Social Snap