На любовта не са нужни думи! Един поглед е достатъчен да каже всичко… Така ли е наистина? Защо тогава, когато съпрузите почнат да си мълчат, обикновено краят на брака наближава?
Защо психолозите предупреждават срещу мълчанието?
Много пъти семейните двойки си мълчат от страх да не избухне скандал и вярват, че така съхраняват връзката си. Понякога наистина е по-добре да се замълчи, да се преглътне и да се отложи разговорът за момент с по-малко нажежени емоции. Но когато мълчанието се превърне в навик и предпочитана „форма на общуване“, бракът е сериозно застрашен.
Защо? Защото обикновено зад мълчанието се крие обида, неудовлетворение, раздразнителност, неразбиране. Те се натрупват с времето, в един момент чашата прелива, вулканът изригва и може да пострада съвсем невинен човек. Както е по-лесно едно петно върху печката да се почисти веднага, отколкото да се изчегърта мръсотия, трупана с месеци, така и едно недоразумение се изчиства много по-бързо, докато не се е „съюзило“ с още десетина. И не бива да живеем с наивната илюзия, че нещата ще се оправят „от само себе си“, „ще утихнат с времето“ и така нататък. Нищо подобно! На практика се случва точно обратното.
Решението на проблема се нарича „говорене“. Трябва да се говори! Колкото и да ни се струва, че „няма смисъл“, че „само повтаряме едно и също“, че „става още по-лошо“.
Единствено говоренето побеждава отровното мълчание.
И тук се намесва разликата между половете. За жените разговорите са като дишането. Обяснението е съвсем биологично – областта в мозъка, която контролира речта, при жените е с 20% по-голяма. Затова обикновено точно те възприемат мълчанието като заплаха. При мъжете не е така. Те може да мълчат, просто защото са вглъбени в нещо, без да изпитват никакви негативни емоции. Докато за жените това е сигнал за опасност. И почват въпросите: „За какво си мислиш?“, „Аз ли те обидих?“, „Не ме ли обичаш вече?“ От друга страна, мъжете трябва да развият в себе си това „сетиво за мълчание“, защото ако нежната им половинка млъкне, това наистина е сигнал да опасност.
Изобщо, мълчанието може да бъде блаженство, може да бъде наказание и боравенето с него на практика е истинско изкуство.