Режисьорът Тодор Димитров усеща за първи път силата на режисьорския импулс, когато поставя в Паталеница „Хамлет“ и „Сън в лятна нощ“. Поканата идва от Ина Церовска, която менажира този уникален Шекспиров проект след смъртта на своя съпруг – режисьора Христо Церовски, с когото го създават.
Визитка: Тодор Димитров е роден на 25.05.1977 г., завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов” при проф. Крикор Азарян, през 2001 г. След това преподава „Актьорство” в Пловдивския университет. Учил е филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ и е асистент във факултет „Екранни изкуства” в Академията. Заснел е няколко късометражни игрални и документални филма в НАТФИЗ, от които “Утро” (док.) е награден на Forum Honoris Causa. Поставя „Идеален съпруг” по Оскар Уайлд в ДТ „Невена Коканова” – Ямбол.
Твоята работа е да разказваш истории. Коя е историята, която те е белязала?
Тодор Димитров: Роден съм в Бургас, израснал съм в Созопол. Професията на баща ми е свързана с морето. Лятно време родителите ми събираха приятели у дома. Ние живеехме скромно, аз спях в кухнята. И вечерта, когато приключат всички веселби, мъжете се оттегляха в кухнята и проверяваха дали съм заспал. А аз, разбира се, се преструвах. И така, завит през глава слушах басовите гласове на морските вълци, които си разказваха дълги моряшки истории за техните пътувания по морета и океани. И вероятно това е една от предпоставките, които са породили в мен разказването на истории.
Казваш, че изкуството разчита на емпатията?
Тодор Димитров: Да, ние винаги разказваме истории за хора, които преодоляват и плащат цената, за да постигнат това, към което са се устремили. А в човека е заложена тази способност да състрадава. Когато виждаме подобно преодоляване, автоматично в нас се възпламенява съчувствието. Просто защото на всеки един от нас, животът му не е лек. По своему. И така ние виждаме отстрани изпитанието и страданието, припознаваме се и това моментално ни свързва…