Как да съсипем доверието на децата в нас

„На кого имате най-голямо доверие?“ Ако зададете този въпрос на сто души, сигурно деветдесет и девет от тях ще отговорят: „на майка ми“ или „на баща ми“. Някак си инстинктивно приемаме, че ако има хора, които никога няма да ни предадат, това са нашите родители. Естествено. Тези, които са пожелали да ни доведат на белия свят; които са ни превърнали в хора; които са жертвали повече от всеки друг за нашето щастие, никога няма да ни предадат.

Само че…
понякога живеем в тъжен парадокс – родителите ни са последните, които научават нещо за нас, пред които се преструваме до последно. Цели страници от живота или личността ни остават завинаги скрити от тях. Защо? Защото им нямаме доверие. Звучи грозно, обидно и противоестествено, но е факт за твърде много хора по света.

Причината е в съсипаното в детството доверие. Родителите правят (или не правят) неща, които рушат инстинктивното доверие на детето към тях. Звучи като нещо невъзможно? За съжаление е не просто възможно, но и твърде често явление. 

Доверието на детето към родителите.

Кои неща рушат доверието на детето към родителите?

Например, присмехът. Няма нищо по-ужасно за едно дете от това да се почувства унизено, да стане обект на подигравка от страна на онези, които са целият свят за него. Ако си го позволите – дори поводът да ви се струва незначителен и смешен – то няма да го забрави. И следващия път някой друг ще чуе неговата тайна, а не вие. 

Или пък неспазените обещания. За да спре да мрънка и да ви се махне от главата в момента, обещавате всичко – „Добре, ще излезем в парка. Добре, ще ти купя колело. Добре, ще си легнеш по-късно…“ После това „добре“ се превръща в „няма“ и детето остава излъгано. Научава един много горчив урок – „на мама и татко не може да се вярва“. Значи, няма да им вярваме.

Още разрушители на доверието…

Или пък постоянната критика. Може би, смятаме, че похвалите биха го разглезили, че ще се „отпусне“ и няма да дава всичко от себе си. Затова предпочитаме да наблягаме на пропуските. Детето носи шестица по математика? Браво, но то не чува „браво“, а „Хубаво, обаче пишеш все така грозно. Не знам учителката как ти е писала шестица на това грозно писане“. 

И това не е всичко. Шест начина да разрушите доверието на децата във вас. В предаването „По пантофи“.