Какво научих в брака: Мира Василева – продуцира „По пантофи“ – нашето семейно предаване.
От личен и професионален опит
Както казваше една героиня на Артър Хейли, женена съм за един мъж в бяло и завинаги. И аз така вече 34 години. Минали сме през черни и розови периоди. Много неща сме преживели заедно. Така че имам личен опит.
От друга страна, започнах да се занимавам по-професионално с „любовната“ тема, откакто поех семейния отдел в църквата. Тогава организирах и участвах в Академия от 10 семинара за брачни консултанти. С това се постави началото на семейното консултиране в нашите среди. И макар да имах 20-годишен стаж, научих някои неща от азбуката на брака.
АБ-то на брака
Разбрах защо сме имали проблем в комуникацията. С Любански сме различни темпераменти. Той е флегматик с малки дози сангвинизъм, докато аз съм холерик с примес на меланхолизъм. Виждаме света по различен начин и всеки настоява, че е прав. Затова сме се впрягали в излишни спорове.
Разбрах и друго много важно и смиряващо нещо – никой не е застрахован от изневярата. Мислела съм си, че има неуязвими бракове, включително и моят. Но ми стана ясно, че трябва да подхождам по-сериозно. Здравият брак е въпрос на молитва, за да не направи човек някоя беля.
Разбира се, най-често третият не е причина за проблемите на двойката. Защото жена, която обича и се чувства обичана, не изпитва нужда да изневерява. Тя го прави, когато е разочарована и неудовлетворена. Тогава търси компенсации.
При мъжете е по-различно. Те могат да изневерят просто за спорта, за разнообразие, от любопитство – да видят как е – или просто защото си мислят, че една изневяра не е кой знае какво. Ако ги притиснат в ъгъла, казват: „Скъпа, аз обичам само теб!“ Истината е, че са искрени и за тях една авантюра нищо не означава. Но ние, жените, имаме друга камбанария и подобно обяснение не ни удовлетворява.
Ти имаш хармоничен брак…
Защото не си виждала как се караме с Любански. Като италианска фамилия сме. Никой не понижава тона. Направо керемидите на покрива подскачат. Единствено сме се въздържали пред децата.
Как приема детето кавгата?
Много зле! За малкото дете преди пубертета майката и бащата са едно. Това е целият му свят. И то се разкъсва на две, когато се карат. Защото се идентифицира и с двамата. Преживяването е много болезнено за него и последиците са тежки. За съжаление родителите не винаги осъзнават, че трябва да се извинят на детето, ако са се карали пред него.
Не съм се замисляли, че те са виновни пред детето.
Да, виновни са. Защото му нанасят травма и го нараняват.
Какво е за теб успешният брак?
Обикновено ме вдъхновяват възрастни двойки, които са прекарали 50 години заедно и все още се обичат. Майка и татко ми бяха такъв пример. Те също бяха безкрайно различни един от друг. Татко беше музикант. Тръгваше на работа с костюм, вратовръзка и домашни чехли. А майка ми го гонеше с обувките до спирката. Той нямаше представа за стойността на парите и ако майка не държеше касата, щяхме да сме в постоянни фалити. Беше творец, хипер разсеян по природа. А тя човек на реда. Ако живееше в друго време, щеше да стане поне полковник. Те наистина бяха супер различни. (Казвам „бяха“, защото татко почина). Но наистина се обичаха и държаха един на друг до фанатизъм. Майка не позволяваше никой да каже лоша дума за него, включително и на нас, децата. И макар че ръководеше домакинството, го питаше за всичко. Въпреки че бързо пресмяташе нещата и обикновено имаше решение в главата си, никога не го унижаваше. Винаги казваше: Първо ще попитам Кирчо!
Внуците затварят кръга в брака
Какво е да си баба? Първо е удовлетворението от свършената работа. Докато твоите деца не са създали деца, още си под напрежение. Но когато те станат родители, кръгът се затваря. Чувствам се като Симеон, който казва: Отпускаш раба си, Владико!
И най-вече изключителната радост, която носи едно бебе. За мен мисията на всеки човек – най-висшата привилегия и най-сложната задача, е да създадеш човек. Не да родиш, а да създадеш човек! Дамян е най-хубавото и най-умното бебе на света. И ако някой мисли нещо друго, го намразвам на мига.
Ха-ха! Кой ли пък би посмял!