Проблемът на много семейства в криза е драстичното разминаване между очаквания и реалност. Над 50 процента от браковете се разпадат през първите три години. Повечето разведени казват: “Не потръгна. Това не е човекът, за когото се ожених. Имахме разминаване в представите за живота. Различни сме…”
Може би, коренът е в липсата на “брачно образование”? На елементарна подготовка за сериозното начинание, наречено “семеен живот”?
Права и задължения
Когато кандидатствате за работа, обикновено живо се интересувате от задълженията и правата си като част от екипа на фирмата. Питате какви почивни дни ви се полагат, какво е работното време, работната политика, правилата за извънреден труд и заплащане, и така нататък. И ако после се окаже, че фирмата не изпълнява ангажиментите си, с пълно право напускате. Но ако не попитате нищо предварително, как разбирате какво да очаквате? Или тръгвате на работа, без изобщо да ви интересува колко ще работите и колко ще ви плащат?
Странно, но точно така подхождаме, когато се женим. Интересуваме се не от същността на бъдещите си отношения, а от “цвета на очите на шефа” и “броя на мушкатата по прозорците”, образно казано. Тоест, от несъществените неща. Приемаме някак “по подразбиране”, че човекът срещу нас ще има точно същите намерения, амбиции, навици, чувство за хумор, интереси и всичко останало като нас. Щом тя е със сини очи, бездруго ще бъде мила, грижовна и весела. Логично, а?
Задължения в семейството
Може би, е крайно време някой да се сети да създаде Школа по семейност, дипломата от която да бъде задължително условие за създаване на семейство. Както шофьорската книжка за работата на шофьор. Но докато това се случи, ще се опитваме кой както може да запълваме черните дупки и белите полета в познанията си за семейния живот. На принципа проба-грешка.
На какво имам право в една любовна семейна връзка и какви са задълженията ми? Може да звучи сухо и “нелюбовно”, но е полезно и важно. Спестява нездрави илюзии и излишни разочарования.