Децата ви са били малки, постоянно са висели в ръцете ви, искали са нещо от вас, хленчели са, задавали са ви по сто въпроса на час и вие отчаяно сте се питали кога ще пораснат? И ето ги, вече пораснали.
Е, честито! Имате си тийнейджър вкъщи.
Вече не виси на ръцете ви, не иска нищо от вас (освен пари!), не хленчи, не ви пита нищо, дори не говори много-много с вас. И вие отчаяно се питате какво му стана на това дете.
Всеки, който има или доскоро е имал тийн вкъщи, поне веднъж на ден си е задавал този въпрос – Какво му стана на това дете? И е почвал настървено да търси книги, статии, експерти и приятели, които да му обяснят и да го успокоят, че детето му е нормално. Защото неминуемо е стигнал до големия въпрос без отговор: „Какво ИСКА той/тя?“ Ако разбере какво иска детето му, на родителя сякаш му олеква и мъглата се разсейва. Е, може да не му хареса това, което иска детето, но поне е наясно.
Какво всъщност искат тийнейджърите?
На пръв поглед изглежда много сложно и заплетено, дори казваме, че и те не знаят какво искат, но не е вярно. Те може да не знаят как да го формулират и изразят, но всъщност знаят какво искат. Удивително е, че това не са много неща. Всичко се свежда до едно основно – свобода. Даването на свобода на детето, така нареченото „отпускане на хвърчилото“ е изключително трудно изкуство, достойно да се сравни с ходене по въже в цирка. Хем не можеш да отпуснеш напълно въжето, защото въпреки гръмките си претенции и почти исполинския си ръст, детето е още дете и ще се пребие (буквално и преносно), хем не можеш да държиш здраво, защото то така силно опъва, че ще скъса въжето и пак ще се пребие.
Какво означава да дадете свобода на порасналото си дете? Колко свобода да му дадете, как да го научите да навигира в нея, кога да слагате твърди огради и кога хлабави, лесни за прескачане въжета? Как да коригирате и дисциплинирате без да понижавате температурата на отношенията? Чуйте в предаването.