Независимо дали сте на интервю за работа или попълвате забавен тест в Интернет, рано или късно стигате до въпроса: „Какво е вашето хоби?“. Хобито е неотменим елемент на пълноценната личност и колкото е по-интересно, по-добре. Самата дума е една от многото английски думи, намерили трайно място в езика ни, просто защото няма точен еквивалент. Означава „забавление, занимание, което човек упражнява в свободното си време“.
Някога на
привилегията да имат хоби
са се радвали само богатите аристократи. Защото основното условие за него е наличието на свободно време. Едни ходели на лов, други колекционирали китайски порцелан или оръжия, богатите дами бродирали, пишели стихове, рисували акварели… Постепенно, благодарение на техническата революция, дори обикновените хора се сдобиват с все повече свободно време и хобито става повсеместно явление. Днес дори се счита за неуместно да кажеш, че нямаш никакво хоби. Това се тълкува като: „Нямам никакви интереси, не умея нищо“.
Днес „хоби“ е всяко нещо, което човек прави, без да получава заплата за него. Има една малка група щастливци, които са превърнали хобитата си в препитание и печелят пари, докато се забавляват или правят любимите си неща. Към тях спадат съвременните блогъри, влогъри, инфлуенсъри и всякакви създатели на съдържание в Интернет. Почти всички са почнали своята дейност като хоби, тоест, без да получават нищо за това, но постепенно тяхната популярност е започнала да се „осребрява“ и някои от тях са дори много богати.
Има опасни хобита
(като поставянето на всякакви налудничави рекорди за Гинес), безобидни хобита (като бродиране на гоблени), традиционни хобита (като събирането на пощенски марки), странни хобита (като дресиране на гущери), полезни хобита (като градинарство) и благородни хобита (като доброволна работа за благотворителни организации). Но и най-прекрасното и невинно хоби може да се превърне в мания, да застраши социалния и дори семейния живот на човека. Проблемът е, че всяко хоби служи на мен. Създадено е да удовлетворява мои нужди, да доставя удоволствие на мен, то е моето време. И човек може някак си да забрави, че освен него, има и други хора, с други интереси и нужди; че от вниманието му се нуждае не само любимата колекция, но и любимата жена.
Как хобито да служи на нас, а не ние на хобито? И изобщо, какво да кажем за… хобитата в нашия живот?