Според речника, „клише“ означава изтъркана фраза, лишена от самобитност. В житейски план, обаче, клишето е вид когнитивно изкривяване, някакъв мисловен „шорткът“, който ни помага да реагираме „правилно“, когато трябва да обработим много информация, а нямаме време. Клишето пести енергия, носи сигурност в момент на несигурност.
Например, когато собствената ни неточност и разпиляност се сблъска с перфектно организиран и точен човек, вместо да търсим корена на проблема и да се опитаме да го отстраним, ние просто казваме: „О, няма нищо чудно в това. Той е германец.“ Това дава бързо обяснение, удобно е, популярно е и възвръща самочувствието ни.
Понякога клишето може да спаси живот.
„В гората има мечки“. Клише, разбира се. Но когато сме сами в гората и нещо в храстите прошумоли, това клише, пуснало корени в съзнанието ни, ни кара да отскочим и да побегнем. Понякога това може да е излишно, защото шумоленето е само вятърът, но когато наистина има мечка, клишето ще ни спаси живота.
Макар клишетата затова да са клишета, защото са общоприети, всеки си има любими и отрича други. За едни клишето за злата свекърва е просто повод за вицове, но за други е изстрадана истина. Има хора, които са влюбени в клишето за „закона на Мърфи“ и обясняват с него всичките си провали. Мързеливи и небрежни мъже се оправдават с клишето, че на жените не може да се угоди.
Разбира се,
зад всяко клише стои някаква истина.
То не се е появило случайно. Но тази общоприета, банална истина често се изпразва от съдържание и служи само като удобен параван или средство за запълване на неловки паузи. Когато общуваме с неприятни или с непознати хора, често по-голямата част от разговора ни е размяна на клишета. Те ни предпазват от засягане на неудобни теми, изричане на неподходящи думи, създаване на лошо впечатление.
Има дори религиозни клишета. В по-голямата си част те са просто традиции, които се счита за неприлично да не спазваш. Приготвянето на точно определени храни за точно определени празници, например. Но понякога религиозните клишета слизат на по-дълбоко ниво и вкарват в изкуствени рамки религиозни вярвания и доктрини. Фразата „Бог е любов“ се е превърнала в клише и понякога прикрива тотално непознаване и неразбиране същността на Божия характер; всеки го тълкува както намери за добре.
Да се борим ли срещу клишетата или напротив, да ги приемаме като удобна и спокойна част от живота си? Ето, това дискутираме в Какво да кажем ЗА.