Когато заплахите не действат

Не може без заплахи?

Кой родител не е изпадал в безпомощно положение, когато неговият малък наследник категорично отказва да се подчини. Макар изискването да е разумно, поставено мило и не трудно за изпълнение. Просто малкият диктатор решава, че в момента не желае да се подчини и никакви увещания, заплахи и наказания не могат да го разубедят.

Още по-конфузна става ситуацията, когато това се случва на публично място. Дребосъкът ви разиграва, направо се подиграва с родителския ви авторитет и дава повод на други родители да повдигат иронично вежди – „Леле, съвсем са го изтървали това дете!“

Тогава щем – не щем, колкото и дебели книги за възпитание да сме изчели, колкото и да се възхищаваме на методите на Монтесори, сме принуди да прибегнем до сила. Е, може да не е физическа, но най-малкото да отправим сериозна заплаха, която да стресне самозабравилият се принц или принцеса. И то на доста по-висок от обикновено тон.

Или може без заплахи?

Има ли алтернатива на заплахите? Защото и те не действат понякога. Да, стига да запазим самообладание и да подходим креативно. Например, детето капризничи и не иска да си изяде зеленчуците на вечеря. Казваме, повтаряме, но то рови из чинията и се разсейва с всичко възможно в очакване да му сервираме друго. Обикновено, изгубилият търпение родител накрая заплашва: „Няма да станеш от масата, докато не изядеш всичко!” Това може да подейства, но може и да не подейства. Особено, ако преди тази заплаха се изрича не за пръв път, но нито веднъж досега не е била осъществена. Малкият хитрец знае, че всичко е въпрос на време и игра на нерви. В края на краищата, не можете да го чакате да вечеря до полунощ! Алтернативата? Просто да му кажете: “Добре, щом не искаш, не си яж зеленчуците. Само ти напомням, че станеш ли от масата, няма да получиш нищо друго за ядене до утре на закуска.” И толкова. Спокойно, без нерви. Защо този вариант е по-добър? Защото така подсказвате на детето, че кухнята не е отворена 24/7 и му давате да разбере, че то решава дали ще яде или не. Тоест, вземе ли решение, трябва да понесе последствията му. Номерът е после да не се поддадете на врънкането за бисквитка, бананче, млекце и прочие.

И още доста такива “хитринки” в помощ на родители, доведени до ръба на нервна криза.

Copy link
Powered by Social Snap