По мотиви на Изход 13:17–14:13
Накъде да върви Божият народ? И кой е най-добрият маршрут?
Най-краткият път от Египет до Обещаната земя минава по брега на Средиземно море през южната част на сектора Газа. Това е добре известен търговски път, дълъг е 321 км и може да се вземе на бърз ход за 10 дни. Построен е от египетските въоръжени сили и е оборудван с кервансараи.
Кой няма да избере краткият път? Отговорът е: Бог!
Мойсей го знае като близкия път. Но пък Господ познава народопсихологията и робския манталитет: „Да не би народът да премисли, като види война и да се върне в Египет!“
Бог винаги е прав. Египет е богата страна и апетитна хапка за всякакви разбойници, агресори, завоеватели и империалисти. Затова се харчат и много пари за отбрана. На комфортния път има много крепости и отбранителни съоръжения. Значи, хората могат да видят война и да побегнат обратно там, откъдето бягат.
Затова Бог превежда хората по обходен път през пустинята към Червеното море. Тук има интересна игра на думи, която намеква какво мисли електората за този избор. Евреите наричат Червено море – Тръстиковото море. А думата „тръстика“ звучи като „край“. Усещането е, че Бог ги води към морето на края на света.
И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята.
Не знаем днес къде е Етам, но знаем посоката: всъщност това е най-дългият път.
Но има светлина в тунела: пророчески знак, оставен като завет от Йосиф, трябва да проговори сега: „И Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука“ (Изход 13:19).
Денонощен GPS
За да преведе израилтяните през безпътната пустош на Синайския полуостров, Бог се проявява по напълно нов и чуден начин: „И Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им дава светлина, за да могат да ходят денем и нощем. (Изход 13:21)
Нужно е чудо, за да върви един народ ден и нощ с малките деца и възрастните хора. И Бог е това чудо! Той не се отделя от тях! Денонощен GPS, който им дава възможност да пътуват без прекъсване.
На брега на Червено море
Тогава Господ каза на Моисей: Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето…
Местоположението на тази спирка е неизвестно. Пиаирот означава Уста на свободата. Според легендите това място е омагьосано: който стъпи там, не може да го напусне, а остава да блуждае в пустинята. Никой не може да мине отвъд тази врата, зад която има свобода, изход. Бог обаче не вярва на египетските заклинания. Той не казва на Своите хора да заобиколят злокобното място, а ги води точно там: в североизточната част на делтата на Нил:
– Установете се тук и си починете на брега на Червено море.
А в това време…
После Бог казва на Мойсей какво се случва в двореца на далечния Рамзес. Фараонът потрива ръце:
– Израилтяните са впримчени в земята. Пустинята ги е затворила!
Те се заблудиха и ще се въртят в кръг. Ще бродят в пустинята, мамени от миражи. Колко удобно е това за мен!
Как е възможно след всички бедствия, пандемии и кризи фараонът да си помисли подобно нещо. Бог обяснява как. Сърцето го мами…
Мрачният и непостоянен монарх, който никога не успява да вземе окончателно решение относно израилтяните, претърпява още една промяна в сърцето. Сякаш не е виждал гледката със собствените си очи, сякаш не е молил Мойсей да си отиде… Фараонът реагира на разузнавателните доклади на своите помощници като човек, който се събужда от транс, за да открие глупостта, която е извършил, докато сърцето му е „закоравяло“ и умът му е замъглен от Бога на евреите.
Става някаква революция в мисленето на фараона и съветниците му:
– Какво глупост направихме! Защо пуснахме Израил да не ни работи вече?
Става ясно, че народът не си е взел отпуска за три дни по религиозни причини. Нито има намерение да изпълнява дипломатическата си мисия – демек, да се моли за фараона и да го благославя. Той им дава път, а те бягат. Фараонът и неговите мъдреци си дават сметка, че ще изпуснат евреите:
– Какво направихме!
Бог на никого не отнема свободата да се съмнява дори в безспорните факти, щом иска. И така, фараонът раздува съмненията си в големи мащаби и вместо да си спомни за Божествената решителна намеса, той започва да си мисли, че е направил съдбоносна грешка като е позволил такава работническа ръка да си тръгне просто ей така. Вече е забравил за Всевишния и се радва, че евреите няма да излязат от вълшебната египетска мишеловка.
Фараонът ще ви погне – в прав текст казва Господ на Мойсей, –
но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
Преследването
Фараонът се юрва след Израил. И ние виждаме цялата експресия и спешност – фараонът сам впряга колесницата си и мобилизира всички ресурси. Взема и 600 отборни колесници – египетския спецотряд. Обявява пълна мобилизация – дори взема всички колесници – целия египетски транспорт, цялата кавалерия. И всички командващи. Всичко, което е на въоръжение в Египет. Хронистът Филон от римската епоха си представя армия от професионални войници в боен ред – „цялата му кавалерия, стрелци със стрели и прашки, конни стрелци с лък и леко въоръжени войски”. Тренирана и силна армия с военно ноу-хау –– най-съвременната военна технология на древния свят – колесницата.
И на фона на цялата тази суматоха един силен народ върви с Бога със своята волна скорост, сякаш е собственик на земята.
Да видиш смъртта в очите
Шестстотин бойни колесници летят през пустинята. Хиляда и двеста дървени колела вдигат облаци прах и гърмят така, че израилтяните трябва да са чули земетръсния тътен, преди да видят първата колесница, настръхнала с върхове на копия, да се появява на далечния хоризонт. Онези, които са разпънали палатките си по предните краища на огромния лагер, първи долавят зловещите гледки и звуци. И слухът, че някаква ужасна сила се приближава, се разнася из целия лагер. Накрая египетските колесници настигат израилтяните и се приближават към тях, като хващат в капан робите-бегълци между върховете на копията и морето. (Изход 14:10)
Зад тях морето, пред тях – войска. Наоколо пустиня, пек. Няма нито камък, нито храст, където да се скрият. Няма къде да бягат. Те вдигат очи и ето Египет!
Не се казва, че идват египтяните или армията, но Египет – сякаш цялата империя се е изправила срещу тях. Тук Писанието прави вертикална черта – един вид пауза. Египет идва след тях. Страшно е!
Хората са уплашени. Според Талмуда те се разделят на 4 групи:
отчаяните казват: Да се хвърлим в морето!
разумните казват: Да се предадем и да се върнем в Египет!
буйните казват: Да се бием за свободата си!
Вярващите казват: Да потърсим помощ от Бога!
Какво се включва в нас, когато зад нас е море, а пред нас – Египет?
Паника! Да се хвърлим в морето или да се предадем! Агресия – да се бием! Или вяра – да викаме към Бога!
Сега Мойсей става мишена за всякакви обвинения:
– Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
Моисей отговаря спокойно, по същество:
– Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
Гледайте избавлението, наслаждавайте се на зрелището.
Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.