Детството на Майкъл Симпсън минава в Ямайка. Дядо му е фермер, представител на съсловието в местния парламент. Но преди всичко той е много вярващ човек, баптист. Работата в една ферма „не чака молитва“, в нея участват и децата. Празниците обаче са друга работа. Тогава всички се струпват около дядото, който цял ден им чете историята на Исус от Библията. Този образ на странстващия проповедник така се отпечатва в ума на Майк, че той си представя как Исус върви по прашните пътища на тяхното село и мечтае да бъде като Него.
Необичайният проблем на Майкъл Симпсън
Вече достатъчно голям, за да си избира пътя, Майк не мисли да става пастор. Той обича хората да изглеждат готино и работи като дизайнер. С неговия съдружник създават фирма за дамски дрехи; имат каталози и търговски представители. Един петък установяват, че нямат нито една продажба през изминалата седмица. Това е крайно необичайно за тях. Партньорът му казва, че знае проблема: Майк ще стане пастор. Но самият Майк си няма никаква идея.
Фермерски стих
Той се прибира умислен, отваря Библията на посоки (метод, който изобщо не би препоръчал на никого) и животът му се преобръща, когато погледът му пада върху един известен фермерски стих – Лука 9:60. Мистерията не е обаче в малкото чудо, а в удивителната дарба да се свързва с хората – да им разказва за Божията любов.
Майкъл Симпсън – човек на хората
Аз съм човек на хората – казва Майкъл Симпсън. Обичам да си говоря с тях. Може би, така съм възпитан от баба, дядо и майка. Аз съм израснал със съзнанието, че всеки човек е ценен за Бога. Всеки има голям потенциал, независимо къде е израснал, с какво се занимава и какъв е – потенциал да обича, да се грижи за другите, да бъде някой. Ако имах възможност, една част от мен постоянно иска да се протегне към всеки човек на улицата и да потърси начин да го насърчи да постигне нещо повече от това, което е в момента.
Защото, докато аз самият растях, други се протегнаха към мен и ми казаха: „Да знаеш, че можеш да постигнеш много, да станеш някой. Няма да останеш тук, можеш да стигнеш далеч, можеш да станеш министър-председател!“. Да, майка ми казваше точно така – „Можеш да станеш премиер!“ Луда жена. Повтаряше ми да се стремя надалеч, да бъда някой. После се оглеждах и се виждах във все същото село, в което всичко си вървеше по старому – хората ставаха сутрин и всеки ден вършеха едни и същи неща. И се питах: „Възможно ли е?“ Но дълбоко в себе си вярвах, че ако се появи възможност, мога да постигна всичко, което Бог пожелае. Искрено го вярвах. И продължавам да вярвам, че същото важи за всеки човек.