Целта оправдава средствата – тази крилата фраза е приписвана на Макиавели. Любима сентенция на всички диктатори, пълководци и тирани. Тя е удивително жилава и жизнеспособна, защото се споделя и днес от сума хора.
Особено от българите, изтезавани ежедневно от куца и извратена правосъдна система, давещи се в море от рушвети, сделки „под масата“, шуробаджанащина и прочие „социални“ явления.
Почти на всяка крачка ще срещнете човек, според когото раздаването на лично правосъдие е единственото правилно морално решение при наличие на несправедливост.
Интересно, но дори вярващите в Бога хора, дори почитателите на Десетте заповеди с охота споделят истории, в които единственият изход е бил нарушаването на същите тези заповеди и това е било „добро“.
В „Какво да кажем за…“ спорим дали в името на добра цел може да си послужим с незаконни средства; дали може да послъжем, за да възтържествува „голямата“ истина; дали отчаянието и безизходицата са добро оправдание за прекрачването на границите.
Ако смятате, че отговорите са много лесни, слушайте радио 3:16. Ще останете изненадани.