Многодетните семейства са „бяла врана“.
Според закона, всяко семейство с повече от две деца се счита за „многодетно“. Някога семейства с по-малко от три деца са били рядкост, днес са болшинство. Дори сякаш сме свикнали с мисълта, че многото деца са признак за ниска култура и нисък социален статус. „Интелигентните“ и „културните“ хора не правят много деца. Може би, затова многодетните семейства не срещат много разбиране от „нормалните“. И не става въпрос за отношението на държавата към тях, това е съвсем отделна тема. А за отношението на останалите около тях. Понякога дори бабите и дядовците, които по традиция се радват на внуци, реагират остро на новината, че дъщеря им или синът им ще има трето дете.
Всъщност, проблемите на многодетното семейство далеч не са само материални. Разбира се, разходите са много повече, отколкото при едно или две деца, нужна е по-голяма кола, по-голямо жилище, повече разходи за дрехи, храна, училище… Но всъщност, най-сериозният проблем са взаимоотношенията, йерархията, взаимопомощта, подкрепата. Тъй като семействата днес по принцип са „детоцентрични“, многото деца могат да превърнат родителите във вечно изтощен обслужващ персонал, който винаги изостава със задачите, и от който постоянно очакват повече.
Проблеми на многодетните семейства
Често най-голямото дете в редицата се превръща в „изкупителна жертва“ или трети родител. Поема отговорности, несвойствени за възрастта му. Второто дете понякога изпада „в забвение“, притиснато между най-голямото и най-малкото. Най-малкото може да се превърне в подритвано от всички дребосъче или в малък деспот, който задава темпото и определя тона вкъщи.
Всички родители признават, че възпитанието дори само на едно или две деца е достатъчно сложна задача, а когато се съберат повече „вселени“ вкъщи, има реална опасност някой да пострада, да израсне без самочувствие или да се превърне в чудовище.
Разбира се, появата на повече деца вкъщи има безспорни предимства. Децата отрано се научават „да работят в екип“, научават смисъла на думи като „заедно“, „отговорност“, „споделяне“, „съобразяване с другите“. Това носи безспорни предимства в живота по-нататък. Освен това, независимо от конфликтите и разправиите в детството, братята и сестрите остават приятели завинаги. Но предизвикателствата пред родителите остават. И колкото повече подкрепа и разбиране получат от нас, околните, толкова по-добре.