Колко точно е нужно на нашите деца? Колко храна? Колко дрехи? Колко играчки? Колко забавления? Колко сън?
Тези въпроси ни измъчват постоянно. Защото постоянно се притесняваме, че не сме им дали достатъчно. Сравняваме ги с останалите деца, сравняваме себе си с останалите родители и се тревожим, че изоставаме, че ги лишаваме, че сме недостатъчни в своите грижи. Или пък гордо се успокояваме, че сме „едни гърди“ пред останалите, защото сме успели да осигурим на наследниците си нещо, което те все още не са.
Колко наистина им е нужно? Може би, първо трябва да се запитаме колко е нужно на НАС. Тази треска за повече не започва с децата. Тя е просто опашката на проблем, чиито корени са в нас; който пропълзява и в отношенията с децата ни. И там се удвоява, дори утроява.
Минимализмът – универсално лекарство?
Има ли лек? Може ли минимализмът като философия да бъде добра основа за възпитанието на децата ни? „Колкото по-малко, по-добре“. Или ни звучи кощунствено?
Замислете се… колкото повече имаме, толкова по-трудно става да го организираме и контролираме. Редът и хармонията ни струват все повече нерви и време. Има два изхода – или се изтощаваме, или потъваме в хаос. Минимализмът означава спокойствие. Поне до известна степен. Поне в определени ситуации. А по отношение на децата ни наистина действа.
Минимализъм = спокойствие
От колко кукли има нужда дъщеричката ви, за да бъде щастлива? Когато станат петнайсет, ще играе ли с всички? Или ще си има любима, а останалите ще събират прах в кашона или по рафтовете? Не е ли по-добре да ѝ оставите една или две, и да ѝ помогнете да реши на кои бедни деца да раздаде останалите?
Съзнателният избор да осигуряваме на децата си здравословния минимум от вещи и забавления е добър възпитателен метод, начин да съхраним психиката им и да им внушим важни морални ценности. Вместо да им осигуряваме още неща, по-добре да им отделим още време; вместо да ги затрупваме с количества, да им предложим качество.