Всеки човек има своя мечта, която иска да сбъдне, когато порасне. А Мирела мечтае да стане лекар. Подготвя се четири години. Кандидатства медицина, но не е приета. Но майка ѝ предвидливо я убеждава да запише и предучилищна педагогика. Там влиза без проблем. Фокусирана в провала, Мирела в началото не ходи на лекции. Но внезапно открива, че грешката е всъщност съдба.
Сега си спомня с усмивка за сълзите и обвиненията. За самосъжалението, че не става за нищо. Какво ѝ помага да мине през разочарованието? Вярата, родителите и приятелите. Казваха ми: Вярвай, че има по-добър план за теб!
Лесно се дават съвети на думи, но Мирала получава и друг малък знак. Той идва с утринната ѝ рутина, когато си отваря Библията и се натъква на едно обещание: Сега ти не знаеш какво правя за теб, но после ще разбереш (перифраза на Йоан 3:17).
– Това ме накара да се замисля, че има Някой, Който има пръст във всичко, което ми се случва. И е помислил най-доброто за мен.
На по-късен етап имах хоспитиране (наблюдение) в детска градина. И тогава се видях като учителка: как един ден ще уча децата, ще им оставям нещо от себе си, нещо ще им давам. И тогава разбрах…
Възпитание, свобода и връзки
– За да работиш с деца, трябва да си много търпелив, да подхождаш индивидуално и да обичаш децата. А с глезотиите е по-трудно. Сега се уча, но после ще ви кажа.
Аз така съм възпитавана – да си имам свободна воля и все пак да знам, че мама и тати имат последната дума. Мисля, че понякога трябва да оставиш детето да си прави избора, защото трябва да обърка, за да се научи. И друго, когато пораснеш пак ли няма да имаш мнение, а ще тичаш при мама-тати да ти кажат какво да правиш?
Такова е времето на първото влюбване. Изборът на момче или момиче. Аз тогава не се допитах до мама и тати. Просто се влюбих, пострадах си и това ме вдъхнови да започна да пиша. От нещастна любов бързо може да станеш поет.
Любовта е голямата тема на Мирела. Съвсем в реда на нещата, когато си на 21. В нея се утаява и придобитият опит: Да не се вдаваш изцяло, за да не останеш сама със себе си. Може би само половината, защото връзките изискват взаимност.
– А на нашето поколение всичко е улеснено. Ние просто сядаме, говорим, а после ставаме и вече нямаме ангажимент един към друг. Улесненията обезценяват връзките. Не можем да ги задържаме. По-директни сме, но нямаме дълбочина. Нещо ни куца. Затова и приятелствата са ни разрушени.
Мечта за книга
– Когато бях малка, получих подарък от любимата ми кака – дневник. И веднага започнах да пиша: Аз съм Мирела. Денят ми мина така и така. Разказвах за моя ден, за впечатленията ми от живота. И това бяха моите тайни дневници. Никой от близките ми не знаеше, че пиша.
После ми хрумна да напиша книга. Исках да докосна повече хора с моята история. Първо започнах да качвам нещата, които пиша, в социалните мрежи. (Във Фейсбук е Напомняне от Мирела) и в Инстаграм – Mirela_Nikolowwa
Когато се натрупаха повече постове, си казах, че е време да ги събера в книга.
Мира посвещава лятото на новата мечта. Отива на морето да работи, за да спечели средства за издаването на книгата. Големите издателства не ѝ обръщат внимание. Но тя намира своето „Многоточие“, което залага на стихове и мисли.
Изследвах себе си, но открих Бог
Израснала съм в църквата и беше много по-сложно да открия Бог. Имах принципите в главата си, но не знаех как да ги приложа. Имах съмнения. Задавах си въпроси. Наистина ли има Бог? Тогава къде е? Защо не Го виждам?
Една вечер, когато се прибирах късно, нещо в мен говореше: Мирела, къде си? Къде се губиш? Къде се луташ? И така разбрах,че трябва да се върна при Него.
Това е интересно, че изследвах себе си, а открих Бог. Реших да Му дам шанс отново. И когато Той ми се разкри изцяло, пожелах да се кръстя. Това беше моята сватба с Бога!