Хумор и шеги като част от възпитанието

Смеещо се дете – няма по-приятна гледка от тази. Не случайно на рекламите децата винаги се смеят. А да разсмееш дете – това вече е дело, достойно за рая – казват мъдреците.

Според съвременни изследвания, децата израснали в семейства, в които

шегите и хуморът са част от ежедневието,

развиват по-топла връзка с родителите си, по-склонни са да им се доверяват. Казват, че чувството за хумор е вродено – или го имаш, или го нямаш – но не е точно така. То се възпитава.

Хората без чувство за хумор обясняват своята неприязън към шегите с това, че са обидни. Те често са били обект на подигравки и унижения с думи като деца и са им останали неприятни спомени. Да, шегите наистина могат да бъдат обидни, но не е задължително. И точно детството е времето, в което да научим детето да се смее на „правилните“ неща, да разсмива, без да наранява.

Хуморът е много полезен

особено в стресови ситуации – детето опитва и опитва да си върже връзките на обувките, но все не успява и почва да нервничи. Как може да реагира татко? Като просто клекне и ги завърже той; като измърмори: „Можеш, можеш. Опитай пак.“; като се нервира и той: „Хайде по-бързо! Какво се мотаеш?“. А може и да се наведе над обувките на детето и с най-сериозен глас да им се „скара“: „Ей, връзки такива! Я веднага да се връзвате, че ще ви пъхна в килера и ще ви сменя с обувки без връзки! Какво? Не искате в килера? Тогава се връзвайте!“ После да се обърне към детето и да каже: „Днес обувките ти явно се глезят. Да ги вържа ли за наказание?“ Резултатът? Напрежението спада, детето се засмива, че се карат на обувките му и още повече обиква татко.

Разбира се, шегите пред децата трябва да са далеч, много далеч от сарказма – не само по негов адрес, но и по адрес на други хора. Такива шеги трябва дори да бъдат строго порицавани. Защото смехът трябва да лекува, а не да наранява.