Всеки родител иска детето му да „успее в живота“. Колкото и различно съдържание да включваме в това понятие, всички сме единодушни, че
пътят към „успеха“ минава през училището.
Макар днес все повече да се срещат хора, които предпочитат да си купят диплома, вместо да учат, самият факт, че си я купуват, доказва, че тя е важна. Затова „натискаме“ децата да учат, наемаме им частни учители, търсим най-добрите училища, интересуваме се кои дипломи са по-престижни, готови сме да се лишим дори от жизнено необходими неща, само и само детето да „учи“.
Какво да правим, обаче, ако то не иска да учи? Изпитва просто органическо отвращение от училището, учебния процес и придобиването на знания? Ако писането на домашни е истинско мъчение за него и нито един предмет в училище не му е интересен? Тогава обикновено родителите изпадат в паника, смятайки, че „нещо става“ с детето, хукват по психолози, обвиняват учителите, системата, учебниците; измислят сложни системи от поощрения и наказания, която да принуди малкия враг на образованието да „избута някак си“ училището.
Обаче детето не иска да ходи на училище
Като изключим чисто психологическите причини, поради които едно дете може да не иска да ходи на училище (тормоз, усещане за неадекватност, неприязън, неумение да се създават социални връзки), може просто… училището да не е „неговото нещо“ в живота. Но тъй като мама и татко са „висшисти“ и „успели“, не могат да си представят, че техният скъпоценен син иска повече от всичко на света да кара ТИР и е щастлив само зад волана на големи машини, а малката им принцеса мечтае да стане фризьорка и по цял ден е готова да прави прически на всеки с достатъчно търпение и смелост. Не, те трябва да „успеят“! Затова вместо да ги запишат на шофьорски или фризьорски курс, мама и татко ги „тикат“ в езикови и математически гимназии, пръскат пари по учители, вдигат скандали на класни ръководители, докато… децата завършат.
Не е ли по-добре да ги оставим да правят това, което им дава вътрешно усещане за щастие и пълноценност? Чуйте в предаването изповедта на една майка, минала по този път, и нейните съвети.