Може ли Средновековието в Европа да бъде развито?

Европа в началото на 11 век

През ранното Средновековие (т.е. периода ок. 500-1000 г. сл. Хр.) населението на Европа е неграмотно и икономически недоразвито в по-голямата си част. По континента шества ужасяваща смъртност. Обаче всичко това се променя за период от около три века, познати като Развито Средновековие, през които се забелязва зараждането и оформянето на по-образовано, икономически стабилно и политически силно общество.

В началото на хилядолетието смъртността е невероятно висока, а продължителността на живота – страшно ниска по модерните стандарти. Средната продължителност на живота е около 25 години през 1000 г. сл. Хр. Тя се увеличава значително до 35 години около 1300 г. сл. Хр. Това довежда до значителен прираст на населението, което на свой ред довежда до увеличаване на градското население и до значителен икономически растеж.

Качеството на живота се подобрява значително и средновековна Европа започва дасе докосва и да се свързва със съседите си чрез търговски връзки. Това особено засяга областите, граничещи със Средиземноморието. Френската област Нарбонска Галия е важен излаз на Средиземно море и търгува със съседните италиански републики, които на свой ред търгуват с държавите от източното Средиземноморие, като връщат стоки обратно към средновековна Европа и ги продават на празненства като известните Фестивали на шампанското в централна Франция.

Средновековното общество

Обществото в средновековна Европа е разделено на три части – тези, които се молят, тези, които воюват и тези, които работят.

Тези, които воюват са аристокрацията, която също се разделя напо-нисши аристократи като рицари и кастелани (тези, които притежават замъци) и на по-висши аристократи като херцозите, графовете и бароните. Те са известни със своята алчност и агресивност и техните грабежи будят сериозна социална тревога из цяла средновековна Европа. Това провокира духовенството по онова време да организира различни движения, чиято цел е защита на тези, които са по-уязвими. Много от тези движения са започнати в Южна Франция.

Една от най-важните аристократични фигури в средновековна Европа е Елеонор Аквитанска, която е родена сред най-висшето ниво на аристокрацията в Южна Франция. Женена е за френския крал, Луи VII, като дори придружава съпруга си, когато той отива на война при Втория кръстоносен поход.

Втората основна част на обществото се състои от тези, които се молят или с други думи – духовенството. То е съставено предимно от Бенедиктински монаси, които се стремят да живеят според правилата на свети Бенедикт. Но много от идеалите, издигнати от Бенедикт, са пренебрегвани от неговите последователи. Това довежда до няколко опита за реформа на ордена, един от които е Цистерцианската реформа. Започва в манастира Сито, и се ръководи от Бернар от Клерво. Манастира Сито по-късно ще изиграе важна роля в Албигойските кръстоносни походи през 13 век, когато за негов абат е избран главният предводител на кръстоносните походи.

Третата, най-нисшата част на обществото е съставена от тези, които работят и се състои от слуги – работници, които не са свободни граждани и от тези, които са свободни по закон. Първите са предимно онези селяни, които усещат на гърба си последиците от феодализма, поддържан от аристокрацията. Тази част от обществото е оставена на произвола на управляващите. Свободните по закон граждани са работническа класа, която е грамотна, усърдна и работлива и благодарение на нея се подобрява благосъстоянието на обществото.

Друга важна част от социалната структура на средновековна Европа е възхода на съпротивителните движения срещу папството. Това се дължи на факта, че работническата класа се състои от грамотни хора, които имат достъп до Библията на родния си език, като например в Южна Франция, където писанието е преведено на провансалски. Тези опозиционни движения се увеличават значително през Средновековието, особено в Италия сред валдензите и в Южна Франция сред албигойците.

Средновековното образование и влиянието му върху религията

През периода на Развитото Средновековие се засилва едно образователно движение. То приема логиката и творбите на Аристотел като насоки за интерпретиране на Библията и традициите на църквата.Това довежда до явни несъответствия между Библията и традициите. Става така, че идеологиите на Аристотел са поставени над истините на Божието Слово.

Средновековна Европа става свидетел и на появата на университетите. Първите подобни институции са основани около 1100 г. в Болоня и Париж. До 1300 година техният брой нараства на 20.

За разлика от съвременните университети, които имат кампус със сгради, постоянен факултет и студенти, университетите в средновековна Европа са сбор от студенти и учители, които учат заедно когато могат. Този вид интелектуална култура става много популярна и наред с подтисническия контрол на църквата, довежда до ясното разделение на две класи противници на папството.

Първата са тези, които приемат, че Библията е над ученията на църквата. Най-известни представители от нея са общностите на валдензите и албигойците. Втората класа папски противници са тези, които приемат, че науката и логичното мислене стои над Библията и църквата.

Университетите в средновековна Европа се състоят от факултет на изкуствата, който е най-основният курс, който всеки студент трябва да завърши, за да получи достъп до един от трите висши факултети, които са: право, медицина и теология. Интересно е, че всички студенти получават духовна позиция, същата като свещениците, монасите или епископите в църквата, което означава, че те отговарят пред Духовния съд. Духовният съд може да раздава само духовни наказания, но не и телесни, което означава, че студентите имат възможността да правят каквото искат, без да се страхуват от големи последствия. Това коренно променя обществото.

Гледайте поредицата „Произход“ на по темата:
https://hopetv.bg/category/предавания/произход-бг-аудио

Може да научите повече за поредицата „Произход“ и за създателите ѝ на техния уебсайт на английски език: https://www.lineagejourney.com

Copy link
Powered by Social Snap