„Възпитание“ на чуждите деца
Ако нямате деца, поне веднъж сте си казвали: „Ако това дете беше мое, в никакъв случай нямаше да…“, последвано от възмутен коментар за възпитателните методи на неговите родители. Или пък сте се чувствали засегнати, ако някой „невъзпитан“ родител ви направи забележка да не давате или правите нещо с неговото дете.
Ако пък имате деца, поне веднъж сте се вбесявали на нетактични лелки (чичковци, батковци, какички, баби, дядовци…), които без да ви питат, предлагат на детето ви чипс (с който вие водите неравна битка) или ненужно ви обръщат внимание, че детето ви се е изцапало, или направо ви обвиняват, че сте лош родител.
Възможен е и „смесен“ вариант – имате деца и смятате, че вашите възпитателни методи са единствено правилните в света, затова се чувствате в правото си да ги налагате на останалите и да ги критикувате, ако те случайно се „опъват“.
С две думи, всички сякаш много обичаме да възпитаваме чуждите деца.
Чуждите деца не са ваши
Има, обаче, едни невидими граници, които не е добре да бъдат прекрачвани. Има си време, място и начин да се намесим във възпитанието на чуждо дете, а понякога няма. Кои са онези неща, които не бива в никакъв случай да казваме и правим с дете, което не е наше?
Например, да го „черпим”. С най-добри чувства, разбира се. След като ние ядем, не е редно детето да ни гледа, нали така? Само че, ние не знаем какви са хранителните навици на детето, дали няма някакви алергии, дали не е на специален режим, дали няма някакъв вреден навик, с който родителите се мъчат да се преборят. Най-малкото, което можем да направим, е да попитаме родителите му дали е ОК да му дадем.
Или да коментираме възпитателните методи на родителите му пред него – от „Стига сте му се карали, то не е виновно“ до „Много го глезите, шамари трябват тука“. Дори да сме професионални психолози и да сме сто процента убедени, че родителите постъпват неправилно, евентуално намесване може да стане единствено извън полезрението на детето. Пагубно е да рушим авторитета на родителите му пред него.
И още „забранени” неща с чуждите деца в “По пантофи” по радио 3:16.