„Още не съм почнал да работя по проекта, събирам материали.“
„Днес ще вали, не мога да разтребвам терасата.“
„Много съм натоварен в работата, нямам време да ходя по зъболекари.“
А всъщност… мразя проекта и не знам дали ще се справя; само като си представя колко време ще ми отнеме терасата, не ми се почва; и ме е страх от зъболекар.
Някои хора са „хронични протакащи“ и почти няма задача, която да изпълнят в срок; други са протакали само един-два пъти в живота си и още го помнят. Но общото между всички е, че оправданията им за протакането почти никога не съвпадат с истинската причина.
Защо протакаме и отлагаме?
Защото сме перфекционисти, които искат да „изпипат“ всичко и тогава да обявят финала; защото се страхуваме, че задачата не ни е по силите и ни чака провал; защото се страхуваме, че дойде ли краят на проекта, изведнъж ще застанем под прожекторите и вниманието ще се насочи към нас; защото имаме ирационални страхове, от които тайно се срамуваме…
И… трупаме мръсни чинии в мивката, обещаваме си да ги измием „утре сутринта“, лежим на дивана и скролваме безцелно по екрана на телефона. И ако някой ни попита защо не ги измием веднага, казваме, че точно в момента четем много интересна статия. А всъщност мразим да мием чинии.
Последиците? Винаги лоши. Крайният срок така или иначе наближава, напрежението вътре в нас расте, превръща се в паника, отчайваме се. В някои случаи това действа като камшик, стисваме зъби и се заемаме трескаво със задачата. Но в други започваме да търсим нови оправдания – този път защо сме се отказали окончателно. А това може да е фатално – за работата, за здравето или за семейството ни.
Има ли лек срещу протакането?
Има. Първата стъпка е да си признаем, че протакаме, да спрем да си вярваме на оправданията, които даваме пред другите; да погледнем истината в очите. След това съвсем практично да си направим списък с нещата, които трябва да свършим, и… да почваме по него. И други начини има, разбира се, и ние ги разискваме в предаването. Освен това, си задаваме въпроси, правим признания и споделяме стратегии. Дори се питаме: „Грях ли е протакането или безобидна слабост?“