Думата „пубертет“ идва от латински и звучи страшно.
Някога не толкова, но днес все повече. Още като се роди детето, родителите почват да се притесняват „какво ли ще стане през пубертета“. Вече съществува и „бебешки пубертет“. Психолозите дори твърдят, че днес пубертетът продължава повече от преди – до 24 години!
Всъщност, пубертетът е преходният период, през който детето се превръща във възрастен. Преди сто години никой не е обръщал внимание на странностите на юношите, защото те са започвали да работят и да помагат в семейството още от невръстна възраст. А ако някой е карал „по-бурен“ пубертет, съответно е получавал и „по-бурни“ възпитателни мерки. Едва през ХХ век психолозите обособяват специфичната възраст като отделен и много деликатен период от живота. И започват да му обръщат по-специално внимание.
Днес махалото се е залюляло в обратната посока. Склонни сме да извиняваме почти всяка лудория, каприз и дори агресия с „пубертета“. Понякога дори така безвъзвратно закъсняваме с коригирането на поведението, че пубертетът на децата ни може да продължи до старостта.
Какво трябва да знаем за пубертета
и какви са лостовете за справяне с най-критичните проблеми?
Например, как да разберем, че детето ни вече кара пубертет? Защото ни е трудно да свикнем с мисълта, че вече не е малко. Най-общо казано – когато то стане различно от досега. Започне да мисли различно, да изпитва различни емоции и да се държи различно от това, което е било досега. Обикновено родителите реагират с: „Не знам какво му става“. Е, вече знаете – детето ви в навлиза в пубертета.
Но това не означава, че трябва да се парализирате от паника и да вдигнете ръце предварително. Ако внимавате за наистина опасните неща, останалите ще се наредят едно по едно. Например, важно е през този период детето ви да не развие зависимост от технологиите. Понякога децата я развиват много преди пубертета, ако родителите им са били достатъчно неразумни да ги отглеждат пред екрана. Но дори да не е така, е напълно възможно през пубертета детето да направи рязък завой към джаджите и изведнъж да ви стане трудно да го отлепяте от тях. Да започне да нервничи и дори крещи, ако остане половин час без телефон. Тогава наистина имате нужда от помощ.
Най-важното превозно средство, с което вие и детето ви да преминете през пубертета, се нарича „разговор“. Ако досега не сте разговаряли свободно и дълго с детето си, спешно трябва да започнете да го правите сега. Детето в пубертет има отчаяна нужда да споделя и говори. Макар да показва точно обратното. Затова говорете с него. Говорете, дори то да мълчи. Защото в противен случай, може да започне да говори с много неподходящи хора.