Какво да правя, ако половинката ми вече не ме вълнува, ако вече ни е скучно заедно, ако тръпката е изчезнала, ако си лазим по нервите, ако просто не сме щастливи?… – питат много разочаровани хора – и мъже, и жени – с тайната надежда някой да им каже: „Нищо не може да се направи, зарязвайте се взаимно и всеки по пътя си. После започни отначало с друг.“ Но правилният отговор е: „Щастието не пада с дъжда, не е „естествено“ състояние на душата. За да го постигнете трябва здраво „бачкане“. Не се ли потрудите, дори да почнете с друг отначало, ще стигнете до точно същата задънена улица“.
Щастието изобщо и семейното щастие в частност
е скъпоценен, неземно вкусен плод, който иска търпение и отглеждане, работа и жертви. От само себе си не става. Проблемът е, че много двойки бъркат еуфорията на влюбването с щастие. И когато еуфорията стихне, правят погрешното заключение, че и щастието си е отишло. Не, то тепърва започва да се гради и то по ясни правила – точно както всеки градеж.
Например, поемане на отговорност. Много важно правило! Всеки от двамата поема отговорност за общото щастие. Никой не очаква другият да го „направи щастлив“. Ние двамата заедно работим всеки за щастието на другия и за общото си щастие. За да се спази това правило е нужна емоционална, социална, морална и умствена зрялост. Незрелият човек се държи като дете – очаква „някой“ да направи нещо за него и не се чувства длъжен да за каквото и да е.
Щастие по правила
Или друго правило – пълно отдаване. Често егоистичната ни природа влиза в пряк конфликт с това правило. Иска ни се да си „запазим някаква територия“ лично за себе си, да имаме време и пространство „само за нас“. Много двойки се заблуждават, че ако си „ограничат достъпа“ един до друг и си „дадат свобода“, това ще ги предпази от обсебване, подозрения и всякакви други съсипващи щастието фактори. Не, това води само до отчуждаване. Разбира се, че всеки има своите интереси, хобита и лично пространство, и разбира се, че всеки уважава другия с всичките му „странности“, но отдаването е нещо съвсем различно. Това е доброволно и целенасочено поставяне на другия пред себе си – зачитането на всичките му качества, интереси и дефекти; съзнателно вземане на решение това да продължи „докато смъртта ни раздели“.
И още подобни „златни“ правила има. Чуйте ги в предаването.