Поглед към възстановяването при алкохолната зависимост по идея на Алберт Сафин – терапевт с опит със зависими.
Никой не слиза в мазето с намерението да остане там завинаги. Така е и с подземието на зависимостта. Пропадането не започва като трагедия. В началото прилича на убежище – тих ъгъл, където човек се крие от болката, от самотата и от суровите изисквания на живота.
Алкохолът действа като съвършено обезболяващо. Заглушава шумовете, притъпява чувствата и създава илюзия за безопасност. Но изведнъж вратата нагоре се затръшва. Лекарството се превръща в основния източник на болка.
В подземието става тъмно и студено. Алкохолът разтваря отношенията, професионалните успехи, смисълът и самоуважението. Остава единствено нуждата от нова доза анестезия, за да не чувстваш ужаса от мястото, на което си се озовал.
Изходът не е скок, а изкачване
Възстановяването не представлява внезапно просветление. Не съществува асансьор към свободата. Няма как просто да си кажеш:
– Разбрах всичко и повече няма да пия!
Нито някой друг може да те изнесе на ръце.
Изходът прилича повече на стълба. Изкачваш стъпало след стъпало. Всяко от тях изисква време, честност и среща с реалността.
Защото зависимостта не е просто проблем с конкретно вещество. Тя засяга всичко – начина, по който мислиш, понасяш болката, гледаш на себе си и виждаш света.
Какво правиш е само върхът на айсберга. Под водата стоят най-важните въпроси:
Кой съм аз?
В какво вярвам?
Какво ме движи?
Първа степен: „Просто разтоварвам стреса“
Това е стъпалото на глухото отрицание.
– Аз нямам проблем с алкохола. Просто ми е трудно. Така отпускам.
Ти все още вярваш, че контролираш ситуацията. Убеден си, че алкохолът е средство за отпускане, а не проблем. Другите са алкохолици. А ти просто избиваш стреса.
Психиката ти работи като защитен механизъм. Реалността е твърде болезнена, затова мозъкът ти превръща подземието в уютен хол.
Винаги има повод да пиеш: празник, успех, провал, развод, самота, скръб.
Постепенно кръгът ти на общуване се свива. Близките ти започват да чуват лъжи. Самотата ти расте. А зад привидното ти спокойствие трупаш раздразнение, скука и дълбоко недоволство от живота.
Ако си тук, може да ти бъде полезно да си зададеш няколко въпроса:
Какво всъщност се опитвам да не чувствам в момента?
От какво бягам?
Ако трябва да назова чувството с истинското му име, какво е то?
Опитвай се да отваряш малко пространство между импулса и реакцията. Често тези опити се превръщат в началото на свободата.
Втора степен: времето на пазаренето
– Ще пия само в петък.
– Само по празници.
– Само по две чаши.
Илюзията за пълен контрол започва да се пропуква. Вече не можеш да отречеш проблема, но не си готов да се разделиш с обезболяващото.
Започваш да си налагаш сложни правила. Смяташ количеството на изпитото. Обещаваш си, че няма да пиеш повече!
Таймери. Ограничения. Сривове и още по-строги правила.
Ставаш счетоводител на зависимостта си.
Парадоксът е, че колкото по-жесток става контролът, толкова по-ясно виждаш, че всъщност нямаш контрол.
Зад всичко това стои една самозаблуда: Все още вярваш, че можеш сам да подчиниш зависимостта.
Трета степен: капитулацията
Правилата вече не работят. За първи път виждаш ясно къде се намираш:
– Аз съм в подземието.
Това не е поражение. Това е краят на илюзията. Бронята ти започва да пада.
Спираш да боядисваш стените на мазето в розово.
Спираш да доказваш. Спираш да спориш. Спираш да се преструваш.
За първи път признаваш:
– Зависимостта е по-хитра от моя ум и по-силна от моята воля.
Парадоксално, но именно капитулацията е първата ти истинска опора.
Четвърта степен: ранното възстановяване
След капитулацията не настъпва мигновено щастие.
Напротив. Ти си като оголен нерв. Радостта и апатията се редуват.
Появяват се страхове, тревожност, дори сънища за употреба.
Но постепенно се случва нещо изключително важно – появява се наблюдаващото его.
Вече отчиташ своите импулси, без да си напълно погълнат от тях.
Постепенно се завръщат паметта, концентрацията и първите кълнове на самоуважението.
Ражда се нова ценност за теб:
– Моята трезвост днес е по-важна от всичко останало!
Огорчението е, че трезвеността не решава всички проблеми и животът не става магически прекрасен. Не всички рани изчезват. Не всички отношения се възстановяват. Щастието не пристига автоматично.
За пръв път преживяваш без химическа упойка скука, тревога, самота и болка.
Може да чуете как се преживява всичко това в историята на Мая.
Следва продължение: Стълба за излизане от алкохолизма – втора част