Порасналите момичета
Три момичета на близка възраст и тяхната приятелка Надя – истинска квартална момичешка банда. Слънце, жита, цветя. Момичетата вият венци. Има ли сняг, грабват шейната. Винаги навън – от сутрин до вечер играят. И само мама или баба ги вика за вечеря. Пир от лято, вълшебство и безгрижие – волно, щастливо детство. Напомня на любима книга – „Вино от глухарчета“.
Ели – очен лекар, специализира в Германия
Не винаги съм била сигурна дали искам да бъда лекар. За жалост, не се получи от първата година. Подобно разочарование може да бъде истинско препятствие за един млад човек. Започват съмнения. Всъщност се бях отказала и отидох да кажа на учителката си по биология. Но тя ме държа четири, пет часа. Не ме пусна, докато не ѝ обещах, че ще преосмисля решението си. Страхотен мотиватор. И сега съм изключително благодарна, че не се отказах!
За първи път отидох в Германия в 5-ти курс по програма Еразъм. Да видиш друга култура, да срещнеш хора, по-различни от тези, с които си свикнал, ти помага да опознаеш повече и себе си, и света. Връзката ми с Бога също се промени. Започнах да Му споделям всичко, което преживявам. Станахме по-близки. Псалом 23 ми е любим. Научих го още когато не можех да говоря добре. И в трудни моменти винаги си спомням последния стих: И аз ще живея завинаги в дома Господен.
Харесвам немската точност и организацията. И дори понякога бюрокрацията да е твърде досадна, знаеш, че тя работи за теб. За мен най-големият недостатък също е социалният аспект – всеки си пази личното пространство. Например едно от първите неща, които ме впечатлиха е, че местата във влаковете се заемат шахматно. И когато се запълнят, вече хората започват да сядат един до друг. Затова се чувствам особено благословена и благодарна за църквата – тя е като твое семейство. Предоставя среда още преди да си успял да си създадеш нови приятелства.
Криси – преподавател в Германия, завършила приложна лингвистика с английски и немски
Аз гледах винаги какво прави Ели. Защото тя дава всичко от себе си и има високи цели. Завърших приложна лингвистика с английски и немски. И аз отидох в Германия по програма Еразъм. Бях на 20 години. За първи път оставах повече от 2 седмици някъде, без да се прибера вкъщи. Започнах да се замислям дали Богът на моите родители е и моят Бог. Бях свикнала с една рутина и трябваше да си създам нова. Излизаш от матрицата и премисляш нещата. Искам ли да съм близка с Бога. Кръстих се на 16. Но това е опит от друг порядък – да преживееш нещата още веднъж. Вече виждаш със собствените си очи, че Бог не ни изоставя. Той ни търси и ни иска за Себе Си – да бъдем с Него. Това е супер!
Криси е в главната роля в предишното предаване – Един щастлив брак със специалното участие на Еразъм.
Мари – учи компютърни науки в Германия
Завършила съм езикова гимназия, но харесвам математиката. До 8-ми клас мечтаех да стана лекар, но после дарбите ми се промениха. Затова избрах компютърни науки. И понеже смятам да се връщам в България, съм се насочила към бази данни и правене на приложения за андроид.
Някои хора казват, че в Германия се научават да учат – систематично, всеки ден по малко. А не както аз бях свикнала тук – в последния момент, нощта преди изпита. Така че хармоничната среда на учене е ОК. Но социалният аспект наистина много липсва. И аз си мислех, че странят от мен, защото идвам от чужбина. Но и между немците е така. Може би защото още сме незрели, не знам. Но виждам как на лекции всеки сяда през място, случайно да не наруши нечие лично пространство.
В Германия следването ми не потръгна лесно, макар че полагах усилия. Казах си: Чакай! Нещо не е наред! Осъзнах, че ми куца връзката с Бога. Започнах да я задълбочавам и се кръстих това лято. За всички, които се чудят къде да живеят – в България или навън, лично мен това ме успокоява. Животът никъде не е съвършен. Но където и да сме, нашата родина е другаде, а целта – да живеем в дома Господен. На едно по-хубаво място!
