Ох, много е срамежлив! Не знам на кого прилича!
Понякога чуваме майки и татковци да изричат това с раздразнение и дори отчаяние след поредния отказ на техния наследник да каже „добър ден“, след като е забил нос в полите им.
Какво означава „срамежливо“ дете? Някои родители твърдят, че такова понятие няма, детето е просто зле възпитано. И все пак, някои деца истински се плашат от контакти с непознати, крият се, отказват да обелят и дума, а иначе са общителни, дори бъбриви. Понякога зад това може да се крие преживяна травма, неприятен спомен от непознат човек, страшно преживяване или претърпяна подигравка.
Психолозите казват, че срамежливостта не е вродено качество, а продукт от комбинация на случайности и изкуствено създадени външни условия. Тоест, ако имаме срамежливо дете, то не се е родило такова, а ние сме му „помогнали“ да стане такова. И оправданието „И аз бях същата като малка“ не говори за генетично предразположение, а по-скоро за създаване на идентични условия, макар и несъзнателно.
Срамежливите деца израстват като срамежливи възрастни.
А това е качество, което изобщо не помага за напредък в кариерата, създаване на контакти и приятелства. Тази придобита срамежливост може да създаде много други допълнителни бариери и да се получи омагьосан кръг – срамежлив съм – не създавам контакти – хората ме отбягват – ставам още по-срамежлив. Затова, ако в един момент установим, че нашето дете е срамежливо – че се крие в присъствието на непознати, не общува, избягва другите деца, отказва да поздравява – време е за конкретни мерки.
Битката със срамежливостта може да бъда доста дълга и изнервяща, зависи колко дълго е утвърждавало детето този навик. Но си струва да бъдем настоятелни. Когато сме заедно с него и заговорим човек, когото то не познава, нека просто кажем: „Познаваш ли Тони? Запознайте се.“ и след това да настояваме то да подаде ръка и да каже: „Здравей, Тони.“ Освен това, нужно е постоянно да му напомняме, че когато говори с някого, трябва да го гледа в очите. А ако детето откаже, не бива да превръщаме това в драма, защото то ще се превърне в излишен център на внимание. Но след като човекът е заминал, спокойно да обясним на детето, че не е постъпило добре и очакваме следващия път да каже „здравей“.
Разбира се, това не е всичко. Има случаи, в които срамежливостта помага. Но всичко останало – в предаването.