Думата „табу“ има полинезийски произход. В анимистичните религии на полинезийските народи табу е нещо, което не бива да се докосва – или защото е прекалено сакрално, или защото обратно, е прекалено отвратително и докосването му води до наказание. Когато европейските колонизатори се сблъскват с тази култура, те донасят думата „табу“ в Европа и тя навлиза непроменена във всички европейски езици.
Днес ние продължаваме да я употребяваме в по-широк смисъл.
За нас табу
е всяка тема, по която не бива да се говори публично; всяко поведение, което обществото отхвърля като отблъскващо. Като не е задължително това да е забранено от закона. Колкото по-консервативно е едно общество, толкова повече табута има в него. Например, в консервативните ислямски държави откритата женска глава е табу. Освен, че е забранено от закона, то е толкова силно обществено порицаемо, че може да доведе до смъртта на нарушителката. През Викторианската епоха споменаването на части от дамското бельо в разговор е табу. Счита се за крещящо неприлично, дори скандално.
Има национални табута, които негласно се спазват от всички жители на дадена страна. Например, в Турция никога не се споменават думите „геноцид“ и „арменци“ в едно изречение. В Германия е табу някой да се изкаже ласкаво за нацизма. Има и „частни“, семейни табута. Например, в някои семейства не се споменава името на роднина опозорил семейството или на начина, по който е починал някой, защото е починал в затвора или е бил разстрелян за предателство по време на война.
В съвременния модерен свят
ние се гордеем, че вече няма „теми-табу“,
че сме свободни да говорим за всичко, но реално не е така. Всяко публично говорене срещу някакъв моден тренд в социалната сфера се третира като табу. Например, когато се надигна движението MeToo, стана табу да се изкажеш в защита на мъж, публично обвинен в насилие над жена. Независимо дали той наистина е виновен или не.
Дали непременно е задължително да се отървем от всички табута? Или е по-добре някои да продължат да съществуват за доброто на всички? Да се борим ли с тях или да се съобразяваме? Ей такива въпроси разискваме в това издание на „Какво да кажем за…“.