„Докато Моисей държеше ръцете си издигнати – Израил побеждаваше…“ (Изход 17:11)
Пустинята не е само място на липси. Тя е сцена, където Бог изгражда характера на Своя народ. Днес ще надникнем в един ключов момент от пътуването на израилтяните – първата им битка след Изхода от Египет.
Страховете на хората
Пътешествието на народа продължава и приключението също. Те спират на стан в Рафидим, което значи Отпуснати ръце и има за какво да са в подобно настроение. Защото няма вода за пиене. Не че в пустинята това не е обичайна, щатна ситуация, която се е случвала и ще се случва. Но хората са жадни. Децата им са жадни. Стадата им са жадни. И при това положение се оказва сложно да се държиш за вярата. По просто е да се скараш с Мойсей:
– Дай ни вода да пием!
Водачът недоумява:
– Защо се карате с мен? И защо изпитвате Бога? Нали имате опит, че Той решава проблемите ни в пустинята?
Но те избягват критическото мислене и пак си пеят старата песен. Нали са си намерили виновник:
– Защо ни изведе от Египет, за да ни умориш в пустинята!
Революционерите са веели знамена: Свобода или смърт, а за тези робски душици свободата е смърт.
Как ще ги научи Бог да живеят като свободни хора?
И Мойсей се изнервя
Проблемът е, че народът се бои от смъртта и упреците валят към Мойсей:
– Защо ни вкара в тая работа?
Те постоянно се страхуват, че Бог ще ги изостави и ще умрат.
Но и за Мойсей не е лесно. Тези безконечни обвинения го карат да се развика, да изреве към Бога:
– Какво да правя с тия хора? Още малко и ще ме убият с камъни!
Може би водачът търси инструкции от Висшестоящия. Нещо от рода: Боже, научи ме! Как да говоря с тях? Но освен това се чувства и неговата умора, нетърпимостта му към вечно мрънкащите хорица:
– Колко още ще ги търпя! А те направо ще ме линчуват!
Бог му отговаря:
– Виж! Трябва да направиш манифестация. Мини сред хората с първенците и носи жезъла, с който удари Нил.
Бог предлага старейшините да помогнат да се усмирят хората. На Мойсей му трябва отбор, който да служи сред народа и да разпространява Божествените новини.
Разцепената скала в Хорив
И Бог му казва: „Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив, и ти ще удариш канарата, и ще излезе вода от нея, та народът ще пие“ (Изход 17:6).
Столетия по-късно Асаф припомня тези събития в поема:
„Той разцепи скали в пустинята и ги напои с вода изобилна, като от бездни. Извеждаше потоци из канарата и вода течеше като реки“ (Пс. 78:15–16)
Бог казва, че ще бъде там и славата Му ще бъде видима. Мястото е наречено Изпитание и Спор. Защото те си правят експерименти с Бога: изпитват Го дали е между тях или не?
Кой е Амалик и за какво се бори?
И тогава идва Амалик. Идва за война.
Амалик е внук на Исав и син на Елифаз. Потомците на Израил са братовчеди на амаличаните – от двама братя деца. Те също са семити и живеят в Ханаанската земя. Препитават се със животновъдство и бандитизъм. С грабежи и търговия. Кога как дойде!
Наистина амаличаните живеят далече от Рафидим. Затова текстът казва, че Амалик дойде. Според някои коментатори войнственото племе изминава 800, че може и 1200 км. Разбира се амаличаните първи сред народите се настаняват на тази територия. Затова са считани за местните аборигени, коренните жители, които си гонят своите интереси. Далеч от своите граници, те пристигат, за да разгромят всяка алтернатива на своята власт и държавност. Идеята им е да нападнат и разграбят уморените и беззащитни израилтяни, които имат египетско злато, животни и яки мъже за заробване.
Първи бой – мечът и молитвата
Народът на Израел се готви за своята първа война, първи решителен бой. Мойсей разработва военната стратегия. Исус Навин е пратен да воюва в подножието, докато Мойсей, Аарон и Ор се качват на хълма с Божия жезъл. Възможно е Ор да е съпруг на Мариам.
Когато събитията текат по своя естествен ход, побеждава Амалик. Но когато се намесва Мойсей, като вдига ръцете си с жезъла, Израил побеждава. Отпусне ли ги —предимството се губи. Това е странен дуел между бойното поле и молитвата.
И понеже боят е дълъг, настъпва умората. Моисей е изтощен физически, Ор и Аарон слагат камък под него и крепят ръцете му. Това му позволява да държи ръцете си издигнати до залезе на слънцето, когато врагът е прогонен. Наистина тежък духовен фитнес с подръжка от съмишленици.
И така, благодарение на тази ходатайствена молитве, Исус Навин разгромява амаличаните. След това Бог заповядва това събитие да бъде записано като „спомен“.
Духът на Амалик
Паметта за Амалик ще бъде заличена през поколенията. Защото той не само нарушава древното право на гостоприемство и напада уморените и беззащитните — недопустима мерзост за традиционната култура на пустинята, но модерните богослови го разглеждат като архетип на воюването срещу свободата. Духът на Амалек е борба срещу освобождението. Срещу него стои Божията клетва, че Той лично ще воюва с това зло от поколение в поколение. В отговор, Мойсей издига олтар на Бога и го нарича – ‘Господ – мое знаме’.
Понякога в живота се озоваваме в битка – дали физическа, емоционална или духовна. И както Израил се нуждае от издигнатите ръце на Моисей, така и ние се нуждаем от молитвата, от застъпничеството, от това някой да ни подкрепя, когато ръцете ни натежат.
Може би в момента ти си този, който се бори в долината. Или си този, който стои на хълма и се моли. Или си Аарон, или Ор – онзи, който просто държи нечии ръце високо. Където и да си – не забравяй, че Бог е твоето знаме. И победата е близо!