За културата на насилието сред подрастващите

Убийство с „мишка“ и без мишка

15-годишно момче намушка смъртоносно 11-годишно момиче! Стана обичайно криминалните новини за малолетни да разплискват кръв по медиите. Всяка трагедия повдига дебат за това, кой е виновен. Доколко смислен е този въпрос, когато последиците са необратими?

Венцислав Панайотов: Няма как да не се чуват такива новини. Те са част от реалността. И не се случват само сега. През комунизма подобни неща не бяха проектирани, защото носеха негативи на управляващата класа. Насилието е пропило нашата природа. В нас спят много животни, които могат да бъдат пробудени.

насилието

Насилието: Как едно дете става насилник?

Венцислав Панайотов: Има редица изследвания, които показват, че и авторитарният, и либералният тип възпитание носят своите негативи. Когато детето бъде притискано да следва волята на родителите си, то или се затваря в себе си и развива различни психози, или рязко отхвърля родителския авторитет и тръгва да доказва себе си, което може да доведе до изблици на агресия. От друга страна, когато родителите са незаинтересовани, детето няма опора, която да му помогне да изгради правилна представа за света.

Каква е вината на технологиите? В началото печатната преса е била заклеймена като дяволска работа. Днес това клеймо звучи нелепо. Дори се чудим как да насърчим децата да четат книги.

Венцислав Панайотов: Технологиите ги разделям на две – социалните мрежи и видеоигрите. Ако 1/3 от времето си детето прекарва в изкуствена среда, в която убиваш с един клик, това няма как да не окаже влияние. Въпросът е, че ако този подтик се допълни от подобни импулси от семейството, приятелите, училището – това го подсилва. Когато тяхното влияние е в друга посока, нещата се балансират. Социалните мрежи не са лоши. Не можем да забраним на нашите деца да имат профили във Фейсбук. Но трябва да ги научим как да действат – кого да приемат, с кого да се свързват и какво от себе си да показват.

Приятелството с родителите е определящо?

Венцислав Панайотов: Този момент е решаващ. Защото, ако си сложим ръка на сърцето, и нашите родители не са знаели всичко за нас, когато сме били тинейджъри. А тогава не имало дори Интернет. Значи, каналите на влияние са различни, но топлата връзка между родители и деца продължава да е необходимост.

Още от 50-те години на миналия век американско изследване следи кои са факторите, които оказват влияние върху подрастващите. В началото това се били семейство, училище, приятелска среда и църковна среда. През 80-те години се появяват медиите, които от последно място излизат на първо, а църковната среда губи присъствие. Ако семейството е здраво, то ще успее да филтрира и да помага при подбора на среда, приятели и т.н. Подсъзнателно децата имат усещане за граница. Но ако родителите не са си на мястото, децата се потапят в опасни неща и всяко изкушение става пързалка, на която трудно се спира.
Затова трябва да стимулираме семейните ценности.

Твоята професия дава още едно измерение на темата. Как се отразява това, че църковната среда изпада от сферите на влияние върху подрастващите?

Венцислав Панайотов: През последните няколко десетилетия традиционните протестантски ценности в Америка са пометени. В България ние идваме от една православна действителност, която комунизмът тотално обезобрази. И сега виждам, че в обществото цари един типично български скептичен материализъм. Хората не вярват в нищо и презират всякакви авторитети. Аз не говоря за строга църковност. Но всяко семейство трябва да осмисли в какви ценности възпитава децата си. Хората действат сляпо и правят това, което са напипали. Но обществото трябва да стимулира тази дискусия за основата. Защото, когато тя липсва, изкривяванията са логични.

Copy link
Powered by Social Snap