Човешките права са ябълката на раздора.
Оказва се, че правата на едни нарушават правата на други. Вкопчени сме в яростна битка за ново „преразпределение на правата“.
И в цялата тази шумна свада някак в ъгъла е изтикана думата-близнак на правата – задълженията. Защото нито едно право не може да съществува без реципрочното си задължение. Иначе равновесието в обществото ще се наруши фатално.
Да, децата сякаш имат повече права, отколкото задължения. Но само докато са деца. В мига, в който вече имат свои деца, те се натоварват с повече задължения, отколкото права. Възрастните, болните хора също имат сякаш повече права. Но за сметка на времето, когато са имали повече задължения. Някои са безпомощни цял живот. И имат само права. Но за сметка на други, които поемат техните задължения.
Малцинствата имат специални права. Но и специални задължения към обществото, което им е осигурило тези права. Хората със заслуги към обществото също се радват на специални права. Защото са изпълнили специални задължения към него.
И така нататък. Примерите са безкрайно много. Идеята е, че задълженията си съществуват и някой трябва да ги изпълни. Ако не го направят онези, които се възползват от правата, ще трябва да го направят други, които нямат никакви. Но това вече е робовладелски строй. Такова разпределение на правата и задълженията води до бунтове и изчезване на цивилизации.
В крайна сметка, самият Бог има задължения.
„Права и задължения“ в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.