Светът е по-безопасен, материално обезпечен и в по-добро здраве откогато и да било. И затова, някои хора твърдят, че това е успех на диагностиката. Но не са съвсем прави. Защото тревожността се увеличава. Тази тенденция се наблюдава навсякъде по света. В Америка броят на самоубийствата надхвърля убийствата. Има бум на самоубийства и в Китай. СЗО алармира, че до 2020 година депресията ще бъде втората причина за икономически загуби, свързани с увреждания, след исхемичната болест на сърцето. Добрата новина е, че повечето хора са по-скоро щастливи, отколкото нещастни. Лошата новина е, че това не важи за българите.
Щастието, пренебрегваната страна на здравето
Доктор Дерек Кокс смята, че щастието е съществен пропуск от работата на здравните професионалисти за подобряването на общественото здраве: „Прекарахме години да обясняваме на хората как да живеят по-здравословно. Нарастват обаче доказателствата, че щастието може да се окаже могъщ съюзник за постигане на добро здраве“ – казва Кокс.
Кардиологът, професор Андрю Стептоу, твърди, че щастието е своебразна защита от сърдечни и мозъчни удари: „Знаем, че стресът като цяло има лош ефект върху организма и влошава общото състояние на организма. Вероятно щастието има противоположен ефект на биологично ниво“. Конкретно учените проучват как позитивни категории като надежда, оптимизъм и духовност могат да окажат положителни ефекти върху здравето ни.
Защо няма хапче за щастие?
Хората сме създадени, за да изпитваме щастието. Да се наслаждаваме на общуването помежду си. Да си вярваме, да отгатваме поведението на другите. Факт е, че когато се грижат за малкото си, всички бозайници формират силна връзка с него. Учените откриват, че при формирането на тази привързаност се отделя хормонът окситоцин. Сам по себе си той не предизвиква радост, а обратното – безпокойство. Помага за разрушаването на съществуващите връзки между невроните на опита, така че да може да се придобие нов опит. Изграждането на взаимно доверие идва след това, чрез съвместни дейности като спортуването, танцуването и разходките заедно. Това са чудесни примери как чисто физически създаваме връзка помежду си и се учим да си вярваме един на друг. Така че окситоцинът не е хормон на щастието, а механизъм на мозъка да изгражда доверие.
Да се научим да бъдем щастливи
Можем ли да се научим да бъдем щастливи? Последни проучвания показват, че фокусирани, повтарящи се умствени дейности предизвикват промяна в структурата на мозъка. Казано простичко, колкото повече изискваме от мозъка, толкова по-силни невронни връзки създава той за новите задачи, а същевременно отслабва връзките за предишните. Така че повече положителни мисли и разсейване от негативните, повече оптимизъм и търсене на хубавата страна ще донесе повече щастие в живота ни! Чуйте аудиото и се мотивирайте!