Изневярата е едно от най-болезнените преживявания, през които може да мине едно семейство. Усещането, че си предаден, изоставен, пренебрегнат, изхвърлен от живота на другия може да бъде опустошително. Не една статия е написана за това, не една книга дори. Изневярата е довела до кабинета на терапевта милиони двойки. Милиони двойки не оцеляват. Да, случва се после двойката да преживее катарзис и да излезе дори по-силна и по-влюбена от преди. Но това са изключения. Нищо друго, освен изключения.
В повечето случаи психолози, терапевти и самите партньори се фокусират върху преодоляване на
последиците от изневярата за самите тях,
за техните отношения. И по-рядко питат как се е отразила на децата им. Погълнати от собствения си стрес и болка в такъв момент, родителите забравят да се погрижат за чувствата на децата си. Често казват: „То е малко, не разбира, няма нужда да му обясняваме нищо“. Да, ако детето е съвсем малко, наистина не разбира, но усеща! Децата имат много чувствителни антени за емоциите на родителите си. Дори да не знаят какво точно се случва, те усещат напрежението, гнева, тъгата и отчуждението. А това е пагубно за техните собствени емоции.
Ако са по-големи, разбират. Особено, ако са станали
свидетели на изневярата,
ако са я открили случайно сами. Това преобръща целия им свят с главата надолу. За едно дете мама и татко са едно, то не може да ги дели в емоционално отношение. И дори да не се стигне до развод, самата представа, че те не са едно, а половината от това едно е едно с някой друг, може да им нанесе сериозна травма. Специалистите са установили, че деца, преживели изневяра на родителите си, са три пъти (!!!) по-склонни сами да изневеряват като възрастни. Идеята за вярност и лоялност в тяхното съзнание е сериозно увредена.
Но и това не е всичко. Такива деца имат проблем с доверието и създаването на отношения изобщо. Не само интимният, но и целият им социален живот в бъдеще може да пострада. Особено, ако нараненият родител е имал неблагоразумието да ползва детето като „изповедник“ и да споделя с него болката и гнева си. С две думи, преди да се отдадете лекомислено на „приключението“, пребройте до десет, извадете снимката на децата си и се запитайте: „Ами те?“
