Галя е момичето с план. Тя има амбиции, самодисциплина и ясно чувство за посока. След училище заминава за Канада. Сега му е времето да учи, да гони кариера и чак на 28 ще мисли за семейство и деца. За нея животът е проект.
Обаче Бог обърква всички планове. Ето как!
Галя влиза в два канадски университета, но избира Калгари – там имат семейни приятели. Сменя квартирата, за да е близо до университета. Излиза да търси най-близкия магазин, а намира Роман. Той живее на 100 метра от нейната квартира. Съдба! Влюбват се на другия край на света и след 5 години стават семейство.
И двамата са амбициозни. Роман учи бизнес и финанси, а Галя – международни отношения. Но майчинският инстикт се буди и тя иска дете. Ражда се Дамян – тяхното очаквано и обичано момченце. И сякаш това променя всичко. Галя вече знае, че животът е нещо крайно непредвидимо и много по-сложно от перфектния план.
Дамян и математиката на успеха
Докато са само двамата с Роман канадският модел работи. Те са млади и образовани, какво ще ги спре? Но с бебето Галя проглежда за други неща. Дамян променя математиката на успеха. И не че Канада е станала негостоприемно място. Просто цената на емигрантският живот се е покачила.
Бабите и дядовците, лелите и чичовците, братовчедките – те са скритият герой на нейната история. Галя вижда колко любов и внимание получава племенничката ѝ в България и си дава сметка какво липсва на нейното дете.
Честно казано, едно бебе е винаги страхотно. Много е лесно да му се радваш. Но тогава осъзнах колко е по-умиляващо даже да гледаш как родителите ти се радват на детето ти. Тогава изпадаш в един момент, където бъдещето и миналото се сливат. И започваш да разбереш колко е важно това.
Нишките на живота тогава се свързват. И започваш да виждаш тези неща, които искаш да предадеш на детето си. Детството, което искаш то да има. Започваш да преосмисляш живота си и средата, в която живееш. Средата, в която искаш детето ти да живее.
Социална диагноза: в чужбина нямаш близки
После ковид-пандемията спира часовника на света и сее смърт. Галя се страхува за близките в България и с Роман се прибират. Дотогава майка ѝ не е виждала „канадския внук“. После се случва нещо почти символично. Те отлагат с няколко седмици полета си за Канада и само 6 души забелязват, че не се връщат навреме. Пандемията оголва проблема и мълчанието на социалния им кръг се превръща в диагноза на разочарованието: Не бяхме важни за тях.
Бог и близнаците
В крайна сметка тримата се прибират в Калгари. Всичко влиза в познатия коловоз. Галя току-що е завършила и очаква година спокойствие – работа и време за семейството. И тогава идва благата вест: тя е бременна с близнаци! И е малко сърдита на Бог.
– Беше нечестно от Негова страна да ми даде близнаци точно сега!
Сега ли му е времето? Когато виждат плодовете от безсънните нощи, от труда и жонглирането с отговорности… Почти докосват мечтите си. И това е само началото. А сега какво? Излиза, че не това е важното. Защото е важно семейството!
Трудно е било с едно бебе и няма да стане по-лесно с три. Пътят към България все по-ясно се очертава.
Емиграцията на децата
Дамян е по-голям. И за него, както и за близнаците, това е емиграция. Изведнъж светът, който обитават, изчезва – тяхната къща, улица, градината и приятелите, снегът и музеят на динозаврите.
Когато решихме да се местим, ходихме и на психолог. Защото не исках това да е толкова стресово положение за Дамян.
Тя ни обясни как да му помогнем да преживее този момент. Мисля, че това е доста често срещана практика. Когато едно дете започне да тъгува, ние се опитваме да го заглавикаме. Да му изместим фокуса и вниманието върху нещо друго. Обясни ни се всъщност, че това не е добра стратегия, защото объркваш детето. Най-добрият вариант е да го оставиш той да си изкаже мъката, да я преживее на момента, за да може просто да продължи напред.
Вместо да си като обезболяващо, да го оставиш да се почувства безопасно да изрази чувствата си.
Изборът на Галя
В крайна сметка Галя не влиза в националния наратив и не ни казва, че България е по-добро място от Канада. Тя самата е част от различни светове – наполовина българка, наполовина рускиня, формирана като личност в канадската култура.
Ако говорим за кариера, в Канада е по-добре. Но ако говорим за това как се строи семейството – тук е по-добре. Защото моето семейство е тук. И аз се чувствам по-цяла, когато съм близо до тях. Когато не съм аз единствената, която мисли за децата си в Канада. Тук имат много повече приятели, много повече роднини, които се радват, които се молят за тях, които ги обичат.
Епилог
Сега семейството на Галя е в Сарая. Там те имат всичко – нов дом, слънце, зеленина, цветя и улични котки. Липсват динозаврите, снегът, и приятелите… Затова пък бабите, дядовците, лелите, чичовците и братовчедките – всички те излизат от скайпа и влизат в живота ти.
И може би точно това е голямото откритие на завръщането на Галя. Всъщност не се връщаш на по-доброто място, а на мястото, където са хората, без които твоето „ние“ никога няма да е същото.