Кой не е крещял на децата си? И как да не крещиш, когато малкият хитрец не ти оставя избор? Казваш веднъж – възпитано, кротко, добронамерено. Реакция никаква. Повтаряш по-сериозно. Същото. Потретваш, почетвъртваш… и накрая крещиш. Тогава най-накрая сякаш „лампата светва“ и хитрецът прави това, което му се казва.
Когато това почне да се повтаря за всяко нещо всеки ден,
крещенето се превръща в ежедневие.
Децата не правят абсолютно нищо, ако не им се изкрещи; родителите направо започват да крещят, за да пестят време.
Но това не решение. Защото крещенето е агресия, а агресията убива. Убива отношенията родител-дете, убива чувствителността на детето към послания, убива мотивацията му да сътрудничи. Освен това, създава омагьосан кръг, в който детето свиква да реагира единствено на крясъци, и нищо друго не може да го накара да се „задейства“. Нормалният разговор става невъзможен. Такава атмосфера е не просто изнервяща, а влудяваща – не само за родителите и детето, но и за съседи, роднини и всички наоколо.
Възможно ли е излизането от този омагьосан кръг? Повечето родители влезли в него отчаяно вдигат ръце – „невъзможно е“. Но психолозите твърдят обратното. Излизането е трудно, изисква огромна психическа енергия, но е възможно. Дори не просто възможно, а наложително. Иначе и вашето дете ще започне да крещи, ще създаде семейство, в което се крещи, дори може да има сериозни проблеми в работата си един ден, ако се опитва да крещи на колеги и началници.
Първата стъпка е да убедите сами себе си, че крещенето е лошо и не решава проблеми. Звучи логично, но на практика е трудно за приемане, защото повечето крещящи родители са установили от опит, че
крещенето „върши работа“ –
принуждава детето да реагира и изпълнява. Отказването от него изглежда безсмислено, нужна е мотивация. А тя трябва да е много силна, защото процесът е дълъг и изтощителен.
Втората стъпка е съзнателно да спрете да повтаряте и мърморите постоянно. Повечето крещящи родители са и мърморещи родители. Те постоянно „мелят на главата“ на детето нещо, постоянно го укоряват, увещават, разпитват, мъмрят. И то развива защитен механизъм, с който „изключва родителския глас“. Само крясъкът го изважда от „доброволната глухота“ и го кара да направи нещо. За тази цел проведете един разговор с него, обяснете му, че крещенето е дошло до гуша и на двама ви, затова сменяте тактиката – ще казвате по веднъж, с нормален тон и след това ще действате без да повтаряте. В началото то няма да ви повярва или няма да ви вземе на сериозно, но ако сте упорити, ще приеме новите условия.
След това… какво да правите след това чуйте в предаването.