Наистина ли едни хора са по-чувствителни от други или това е просто удобно прикритие за прекалено честолюбиво его?
Ако говорим за деца, категорично може да кажем, че наистина
едни са по-чувствителни от други.
Дори да нямате собствени деца, не може да не ви се е набило в очи как една и съща ситуация се подминава „философски“ от едни дечица, а предизвиква драми и сълзи при други. И не, не става въпрос за добро или лошо възпитание, а за различен праг на чувствителността. Едни деца се плашат от всичко, а други не; едни се срамуват много повече от други; едни се разплакват лесно, други не; едни излизат от строя при сериозна критика, други само се засмиват.
От една страна това е наследствено – чувствителни, срамежливи или плашливи родители създават и възпитават също толкова чувствителни, срамежливи и плашливи деца. От друга страна се формира и от средата – попадането в среда на по-“нечувствителни“ деца може да уравновеси чувствителното. Някои казват, че е свързано и с интелекта – интелигентните деца обикновено са по-чувствителни.

Важно е първо да разберете дали вашето дете е свръхчувствително или просто хитрува и ви разиграва. Има признаци, за които да следите. И второ, да прецените дали трябва или не (и как) във вашия случай
да се борите с тази чувствителност.
Защото тя може да има много неприятни последици за него – да бъде обект на подигравки и тормоз от страна на съученици; да стане асоциално и да избягва всячески контакти с хора; да се превърне в неадекватен възрастен, от чиито реакции останалите се плашат и го отбягват. Но пък и „пълното преборване“ на чувствителността не е добра опция. Не искате детето ви да стане безчувствен социопат, нали?
Някои родители смятат, че най-доброто е да оставят детето да „излее чувствата си без да ги потиска“. Но развит докрай този метод няма много добри резултати. Това, от което детето има нужда, не е да излее, а да управлява чувствата си. Само така ще се превърне в чувствителен, но и зрял човек.
