Често в кабинета на семейния терапевт попадат двойки, които имат сериозен проблем с близостта. Толкова сериозен, че е довел до изневяра или раздяла, или дори развод.
– Задушавам се. Не мога да бъда с нея/него 24/7! Не може всичко да правим заедно, не издържам да ме питат по сто пъти на ден как съм, къде съм бил, какво съм казал, какво са ми казали. Имам нужда да си пия кафето сам.
– Той/тя непрекъснато ме избягва. Не иска да правим нищо заедно, мръщи се като го/я питам как е, дразни се от грижите ми, води някакъв свой живот, в който не ме допуска. Вече сме си чужди. Не издържам така.“ Кой е прав и кой е виновен?
Никой. Просто всеки от двамата има
различно разбиране за близостта и привързаността,
тълкува ги и ги изразява по различен начин. Коренът на това различие може да е в различните темпераменти, в различната динамика в собствените им семейства, където са се формирали като личности. В това няма нищо ненормално, напротив съвсем обикновено е. Рядко се срещат и събират двама души с еднаква представа за близостта и привързаността. Проблемът е, че човек рядко си дава сметка за съществуването и на други представи. За мен това е най-естественото нещо на света! Защо да не е естествено за всички останали?
Предварителни разговори за близостта
Ако двамата са се събрали преди да обсъдят тези неща, преди да си дадат сметка за представите на другия, бедите започват съвсем скоро. И ако след началото им те последват инстинкта си да отхвърлят възможността проблемът да е у тях, съвсем логично следват взаимните обвинения. Аз съм наред, на теб ти става нещо. И ако не потърсят помощ навреме, ако не попаднат на точните съветници, проблемът може да се задълбочи дотам, че наистина връзката да се разпадне и двамата да са нещастни.
А този проблем е решим! Това, от което те имат нужда, е да разпознаят модела, в който живеят, да идентифицират личните си стилове и представи, и след това стъпка по стъпка да започнат уравновесяването и съгласуването им. Как става това? Чуйте в предаването.
