Разговор с Милка Байрева, терапевт
Давид е в беда. По този повод той пише Псалом 142. Това е песен, която силно прилича н модерна терапия. И не е чудно. Цялата психотерапевтична практика се крепи на вярването, че разговорът може да бъде целебен. Забравената заслуга на Фройд. Но всъщност откритието е на Библията – това е молитвата. Тя наистина е терапия. И независимо дали си даваме сметка или не, в лицето на Бога откриваме най-зрелия и компетентен терапевт.
Кога е време за терапия?
В кабинета на терапевта идват хора, които дълго време са се опитвали да се справят с преживяването си сами, но вече усещат, че не могат. Те живеят в хаос, в който вътрешния свят страда. Душата страда. Понякога занемаряват хигиената си. Някои не се хранят, а други се тъпчат. Не могат да се справят с ежедневните неща.
И така си е достатъчно зле, но за вярващите има още един срам. В техния ум няма логика да вървиш по пътя на Бога и нещата да не се случват както трябва. Ето защо праведниците трудно се отварят към терапията. Те считат, че праведник в беда е още една беля към самата беда. Значи или не си в истинска беда, или не си истински праведник.
Голямото противоречие – праведник в беда
Ето и Давид! Той трябва да е цар. Да кове законите и политиката на младата държава. Да обединява племената, да защитава границата от вечно агресивните съседи и да провежда социална политика, както самият Бог е наредил. Но вместо това, се крие в пещера. Според предразсъдъците на лоялните поданици на царството, той е човек извън закона. Повече разбойник, отколкото на претендент за трона. Бяга за живота си от Саул, уволнения от Бога цар, който вече е превъртял играта и е достатъчно опасен, за да бъде затворен в психиатрията. Но по онова време такива учреждения няма. Саул иска да убие Давид и най-потискащото е, че на ловния сезон не му се вижда края.
Има ли логика да обичаш Бога, да вървиш по Неговия път, да живееш по Неговите правила, а да излиза, че правиш точно обратното?
Давид е в пещерата – на тясно и на тъмно. Той вече не може да сдържа емоциите си. Следва някакво буйство на чувствата – Давид плаче, моли се и разказва на Бога как се чувства. Всъщност именно тогава разбира, че не само нещо му се случва, но и че нещо се случва със самия него.
В пещерата ние сме на тъмно и натясно. И е време да разберем какво се случва с нас.
Тунелът на преживяването – Оптиката на бедата
Давид е изключителен, но е загубил това усещане за себе си. Той е изгубен. Стои в пещерата и плаче за себе си. Колко разтърсващо звучи това: Изливам молението си…: Господи, виж какво се случи с мен. Аз съм напълно ненужен. Безполезен. Никой не го е грижа за живота … Изход няма. Така се вайка нашият поет. Сигурно като всеки творец е прекалено чувствителен? Но не е само това. Той е истински разочарован от живота. Нищо от това, което му е обещано, не с случва. И дори по-лошо – сякаш не върви в правилния път. Нали ме виждаш, Боже! Не съм хванал кривите пътеки. Пътят ми е пред Тебе. Защо на Твоя път има капани за мен?
Преживяването е тунел, който те засмуква. Там няма реалност. Всичко е стеснено и деформирано. Имаш усещане за изгубване, за крайна самотност. Понякога вглъбени в преживяването, губим усещане, че нараняваме другите. Забравяме да се вълнуваме от хората. И въобще да преживяваме живота.
Ние помним, че Давид е известен, популярен и обичан от хората. Очакваме режисьорът да се появи и да извика: Край! Сцената е заснета. Това е само кратък момент. И после пак животът ще бъде прекрасен. Но точно сега Давид чувства нещо друго – смазващо и болезнено.
Курс по вокал
Обикновено, когато сме в беда, ние ангажираме други гласове или паразитираме на чужди молитви. Казваме: Благодаря на Бога! и Всичко е наред! Този вътрешен глас, дълбоко в нас, иска да изплаче, да се излее, но ние сме го хванали за гърлото и се опитваме да го удушим. А За разлика от нас, Давид дава воля на чувствата си. Той казва нещо много интересно. Забележете, че не пише викам на глас, а с моя глас викам… към Бога. Това прилича на курс по вокал. Когато сме в изпитание, ние трябва да научим гласа си да плаче, да ридае… Да разказва на Бога за бедата. Твоят глас трябва да се научи да говори на езика на болката. Да каже нещо твое, нещо ново и различно от всичко, за което си говорил досега. И да намери своята истина… Аз страдам. Боли ме. Обиден съм…
Да излееш чувствата си, това е да им дадеш пространство. Да не ги завоалираш, или рационализираш. Много често ние ги набутваме навътре, защото ни е страх, че ако излязат, ще се разпаднем. Обаче става точно обратното. Когато ги вадим навън – ние им вземаме тока, с който ни тресат. Те получават пространство да избухнат и да се разсеят. Същото се случва в терапиите. Хората разказват, понякога плачат и изведнъж се чувстват облекчени. Светва им! Ето ви отговор с какво ще ми помогне една терапия!
Заявката на клиента
Много често съм виждала това в кабинета. Ето и Давид. Той разказва как се чувства. И процесът продължава по най-нормалния начин. Освободен от този емоционален товар, Давид има силата да извика: Ти си моето прибежище. Изведнъж открива Бога отново.
Има катарзис, появява се яснота. Вече знаеш какво искаш и как да го постигнеш. И когато се случи, искаш да го споделиш. Няма начин да остане в теб. Неслучайно Давид иска да разкаже. Като Одата на радостта е, искаш да я изпееш на всички.
Мотивация за живот
Давид е готов да се върне в живота. Той намира реализация на своя глас.
Неговото желание е да направи терапевтична група. За праведници. Как да минават през тежки времена. Защото вече има личен опит, открил е свое духовно ноу-хау и иска да го пусне в масова употреба. Методът му е известен като терапия на милостта.