Баба и дядо не са мама и татко
Но са били мама и татко. Знаят всичко, което трябва дa знаят те, преживели са всичко, което преживяват те. Сега искат само да се радват на внуците си. Връзката „баба-дядо-внуче“ е специална и неповторима.
Баба и дядо внасят в живота на детето онова знание, което му е нужно, за да се свърже с миналото; те не познават технологиите, не познават много добре дори света, който ги заобикаля. Но познават корените си, познават грешките на миналото, познават мъдростта. Те са тези, които могат да дадат на детето онзи „бекграунд“, който ще го превърне в личност със самочувствие.
В същото време баба и дядо не са точно „баба“ и „дядо“. В повечето случаи са хора все още в силата си, все още любопитни към новото, все още работещи активно. Но в същото време са опознали хората, направили са големите си грешки, преглътнали са големите си разочарования, преживели са стреса на живота в пълната му „прелест“. Те знаят какво е да умре човек, когото обичаш; какво е да се бориш за любов; да бъдеш отхвърлен; да станеш баща.
Ето защо са безценни за децата ни
Разбира се, има и „калпави“ баби и дядовци. Такива, които не са преборили демоните в душите си, не са се научили да продължават напред, превърнали са се в кисели и мърморещи негативисти. Те не просто няма да помогнат с нищо на детето, а дори ще му навредят. Затова последната дума колко, как и кога да общуват децата с бабите и дядовците решавате вие – родителите. Но все пак, не забравяйте, че дори отрицателният опит е опит. Не ги лишавайте от него.