Ако сте се грижили за бебе, което не е ваше, сигурно познавате паническото безпокойство, което ви обзема, когато изведнъж то писне и започне да вика мама.
Ако пък ви се е налагало да оставяте своето бебе на грижите на друг за известно време, това чувство ви е още по-мъчително познато. В момента, в който усети, че тръгвате за някъде, то заплаква сърцераздирателно, вкопчва се във вас и отказва да ви пусне.
Страхът от изоставяне е естествен
Капризи ли са това? Не, психолозите обясняват, че след около седеммесечна възраст повечето деца развиват така наречения “страх от изоставяне”. Причините са различни, но най-общо казано, бебетата нямат усещане за време и не могат да разберат, че мама пак ще е тук “след два часа”. В тяхното съзнание мама е всичко, център на света и нейната липса е катастрофа. Дали е за „два часа”, “два дни” или “две години” – за него няма абсолютно никакво значение.
При някои деца този страх почти не се проявява, при други е в много тежка форма. При трети се запазва до пубертета. Особено застрашени от проявата му са деца, които са били отглеждани единствено от родителите си, без голямо семейство, без бавачки и помощници. Тогава единствените лица, които те приемат със сигурност, са тези на мама и татко. Всички останали са непознати и следователно, страшни. Ако обратното, детето е било заобиколено от баби и дядовци, които често са били гости в дома и са се грижили за него, или то е било в техния дом, по-рано осъзнава, че временното отсъствие на мама и татко не е страшно.
Лечение на страха от изоставяне?
Има ли лечение на този страх? Лечението е бавно и изисква търпение. Зависи и от възрастта на детето. Ако то е минало три години, спокойно може да му обяснявате, че непременно ще се върнете в толкова и толкова часа. След като спазите обещанието си, у него ще се затвърди доверието във вас и следващия път ще ви “пусне” по-лесно. Ако е съвсем малко, нямате друг избор, освен да го оставите, въпреки сърцераздирателния плач. Той обикновено се прекратява до десет минути след вашето заминаване. Но не правете грешката да се измъквате тихичко, без то да ви усети, за да си спестите сцена на раздяла. Така само засилвате паниката му, че ще изчезнете завинаги.
Но преди всичко, приемете този страх като комплимент – връзката между вас и детето ви е много силна, успели сте да създадете здрави емоционални мостове помежду си. Сега е време да създадете и мостове на доверието.