„Но Яков каза: Най-напред продай ми първородството си. Исав рече: Аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков рече: Най-напред закълни ми се. И той му се закле. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, та си отиде. Така Исав презря първородсвото си“ (Битие 25:31-34).
Мъжагата
Исав обича лова и жените. Филмов герой – атрактивен и мъжествен. Има 2 съпруги, които живеят толкова шумно и скандално, че майка му и баща му виждат голям зор. И все пак момчето не е някакъв звяр. Добре приготвя дивеч и е взел с готварските си подвизи ума на баща си. Двамата поддържат топла връзка. С майка му си имат стари търкания. Край полите ѝ все Яков се върти. Шушукат си нещо. Сигурно за онова изветряло пророчество, което уж била чула от Бога. Да си говорят. Изобщо не му пука. Да нарежда семеен бюджет и да се прави на поп – не е неговото нещо. Той е повече авантюрист, първопроходец – волен и широко скроен, като полето, където ловува.
Маминото синче
Яков е съвсем друг човек – пастир, домошар, мечтател. Обича мама и стои малко настрани от татко. Типично мамино синче. Тих, вглъбен, екзистенциален тип. Защо Господ го е предпочел? Ами познава го. С цялата си душа Яков го тегли нагоре, към Твореца. Освен лъжите и препречването на чужди пътища, ние не можем да видим това дълбинно стремление, ако не изтеглим цялата нишка на историята. Това, което следва в следващите 25 глави, е израз на този религиозен, духовен порив.
В кухнята на Яков
Яков е в свои води. Край печката. Ситни лук, запържва го в зехтин. Кипва вода, добавя леща. Мята няколко скилидки чесън и прибавя няколко стръка мащерка. Чорбицата къкри ни тих огън и ухае прекрасно.
Исав се връща от полето, гладен като вълк.
– Дай ми от червеното, че умирам от глад.
Яков, изглежда, не е чел Притчите на Соломон, който настоява да нахраниш и врага си, ако е гладен. Златен момент за притежателя на тенджерата. Щял да сипе една чиния леща, но брат му трябва да си плати за нея:
– Продай ми първородството си. Преди всичко!
Сега и веднага! По принцип Яко си е такъв. Винаги иска да спечели играта. И Бог ще види много зор, докато го научи какво е да си губещият, макар и благословен.
Бартер с леща
Ловецът е мъртво гладен:
– За какво ми е първородството, като пукна от глад?
После поглъща лакомо чорбата. Яков великодушно му чупи и хляб.
Много обичам леща. Съвсем простичка и вкусна храна. Достатъчно евтина, за да я наричат храна за бедните. Задължително присъства на трапезата във всяка къща в Близкия изток. Просто леща или проста леща. Не е задушено телешко в червено вино. Нито някое болонезе. Сякаш сделката щеше да е по-обяснима, ако първородството се разменяше за гурме. А тук, страшна глупост на Исав: дава нещо изключително, за да получи нещо най-обикновено. Кон за кокошка, както е забелязал народът. Защо? Първо, Исав е доста невъздържан. И второ, той е твърде голям практик: По-добре леща в чинията сега, отколкото благословение в бъдеще.
На всекиму своето
Изглежда че в този избор всеки се оразмерява сам. Исав губи нещо, за което нехае. Може би се чувства неуязвим, като любимец на татко. Може би хич и не държи на думата, дадена на брат му, който по принцип си послъгва. Може би има други планове за бъдещето и не иска духовни проблеми, нито да върши някакви изключителни неща като доказателство за вяра. Като вижда Аврамовия живот какъв е, не го иска за себе си. Толкова дълго чакат деца и дядо му, и баща му. А езичничките му ги народиха веднага. Може би не желае да го сочат с пръст, да бъде на контра с културните норми, да изповядва някакъв домашен Бог, в който никой наоколо не вярва. Възможно е точно затова да е взел и хетейките. За да си е като другите.
Яков определено ме дразни с безобразното си поведение. Готов да спасява света, а все тегли чергата към себе си. Включва и подмолната си страна, за да получи благословението. Винаги иска да спечели и както казва една приятелка – да не ти е брат, нито бизнес партньор. Но от друга страна, се радвам за него. Бог е видял нещо в Хванатия за петата, за да го предпочете като семе. Тягата му към Създателя е неизменна. Той е устремен, каквото и да му струва това. Дори и недъг. Сам иска да понесе кръста. Сам иска да иде на Голгота. Готов е да страда и нищо не може да го спре.
Всъщност всеки получава, каквото сам е пожелал.
В този смисъл Бог е избрал своя човек.
Яков, който Го иска в живота си!
Така че на всекиму своето.