„Книгите винаги ще бъдат по-добри от филмите, тъй като въображението няма граници, за разлика от спецефектите“.
„За да станеш умен, е достатъчно да прочетеш десет книги, но за да разбереш кои точно десет, трябва да прочетеш хиляди“.
„Хората се делят на две категории – първите четат книги, а вторите слушат онези, които четат книги“…
… и още поне десет хиляди мъдрости в полза на четенето.
Четенето като мода
Напоследък стана модерно да казваш, че обичаш да четеш или поне да си снимаш книгата върху хавлията на плажа. Някак стана част от изискания шик – да седнеш в скъпо кафене и да извадиш дебела книга. А ако сложиш и очила, още по-добре. Но извън модните фльонги, учители и образовани хора постоянно алармират, че четенето отмира като дейност; че расте едно поколение, за което литературната класика е напълно непозната, и което изобщо не се притеснява от това.
Има ли значение колко четем? Има ли значение дали четем на хартиен носител или в електронен формат? Важно ли е точно кои книги ще прочетем? Ами само вестници и постове във Фейсбук? Те броят ли се за четене? Трябва ли непременно да прочетеш нещо, ако то не ти е интересно? Правописът все още ли е белег за култура? Какво значение има дали знаеш къде да поставяш пълен и кратък член, ако си мениджър на висок пост? Започва ли едно необратимо деление на обществото на четящи и нечетящи? Или това е медиен балон, раздухван с цел привличане на внимание и трупане на кликове?
И още въпроси за четенето
Ей такива въпроси занимават и нас в радио 3:16. Защото ние по традиция се възприемаме като любители на четенето. И то, четенето на хубави книги. В същото време виждаме, че децата не споделят тази наша страст, но въпреки това са умни, щастливи и успешни. От една страна страстно искаме да промотираме четенето като жизнено важна дейност, но от друга се притесняваме да не наложим на следващото поколение нещо излишно, от което те нямат никаква нужда.
Какво да кажем за… четенето?